Да живеем бавно, да бъдем творци на живота си, а не публика

Фокусирането единствено и само върху крайния резултат във всяко нещо, във всичко, което правим и с което се захващаме, е най-голямата беда, която можем да причиним на себе си и на децата си в наше време. Фокусирането върху крайния резултат и стремежът единствено и само към него, ни ограбва и лишава от пълноценното изживяване на процеса и пътя към постигането на резултат, а пътят е този, който на практика ни носи богата палитра от пълноценни преживявания и ни доставя удовлетворение от резултата. 

Сремежът единствено и само към крайния резултат ни превръща в бездушни, не-човешки същества, което в днешно време е една от предпоставките много хора да се чувстват нещастни и неудовлетворени. Това е причината, която ги кара да търсят заместители, за да запълнят празнотата от липсата на тези богати и пълноценни, цветни преживявания, които носи изживяването на процеса, докато правиш нещо - рисуваш, пееш, танцуваш, създаваш нещо с ръце, и в крайна сметка са истинското удовлетворение. 

А това изживяване се постига само, ако човек е научен от малък да участва в процеса на това, което прави. Случва се, когато е научен да живее бавно. Телевизията, компютрите, телефоните и всякакви технологии, които съществуват днес, работят точно в обратната посока, особено за малките и още неосъзнати умове, които не знаят как да се предпазват от вредата и как да работят с тях и да ги използват разумно, така че да не разрушават умовете и душите им. Технологиите и компютърните игри са вредни точно, защото учат децата на това - да се стремят само към резултата, да бъдат пасивни наблюдатели, а не участници в процеса, който някой е случил без тях и преди това. 

А когато не постигнат резултата по начина, по който искат или толкова бързо ,колко им се иска,  тогава те не знаят как да се справят с неудовлетворението и това работи с обратен знак вътре в тях - работи разрушително за техния свят, което после се пренася и в живота. Всеки сам може да прецени кой има полза от това - хората или компаниите, които градят развратната си потребителска експанзия върху това именно чувство на неудовлетвореност у хората, което кара хората да лекуват вътрешната си празнота с шопинг-терапии или със стремеж към нови и нови безсмислени развлечения и придобивки.

Първата крачка за излизането от този капан е осъзнаването. Втората, е съзнателно противодействие чрез опитване и тренировка да се фокусираме върху процеса, а не върху резултата и когато успеем да постигнем това, сами ще видим на практика, как идва и удовлетворението от резултата, защото пътят към него е бил пълноценно изживян. 

Само така можем да кажем, че сме творци на собствения си живот.
Само така ще сме го изживяли стойностно и пълно.
Нека го направим!

Люлия