Поколението Off

Със слушалки в ушите, нос забит в таблета, GSM-a или в iPod-а /iPhone/ и ангажирани две ръце за работа с устройството /вместо една/, в метрото, автобуса, по улиците успоредно с всички нас се приплъзва и то - "Поколението Off".
Поколението, за което всичко, което се случава наоколо не е важно или е досадно, или дразнещо, или плачещо за бой - направо: "Как да не му налетиш на този старец, който точно сега е тръгнал с тъпия си бастун да се бута в тролея, че и място иска да му отстъпваш да седне! Как пък не!"

Поколението, за което България е само една пропаднала страна, 

в която никой няма шанс за никакво развитие и която всячески трябва да се стремиш да напуснеш, ако все още не си го направил.

Поколението, за което българската история е изгърмяна досада от ученическото време, а българските писатели - супер демоде и безинтересни.

Поколението, което пълни кафенетата, живее на издръжка на родителите си и не успява да се задържи на никаква работа, защото дисциплината, която се изисква за един осем-часов работен ден, му е непозната.
Поколението, което дори да го попитат за нещо, никой не взима под внимание позицията му при важните политически и управленски решения.
Поколението, което именно заради това губи интерес към всичко наоколо, защото никой не отчита мнението му или го нарочва за некомпетентно или негодно за работа и спазване на дисциплина. 

Поколението, отгледано с риалити формати, 

служещи за отклоняване на вниманието му от истински важното и значимото в живота и подменени ценности.
Поколението, което отгледахме с фалшиви залъгалки като телевизия и компютърни игри, за да мълчи и пази тишина, когато се прибираме грохнали от работа и не ни е до деца.
Поколението, което не знае да общува, защото с него не е общувано, когато е трябвало - в ранна детска възраст, а само му е шъткано да пази тишина.

 И до кога така?

Накъде ще вървим с отглеждането на такова поколение, което после се превръща в общество?
Поколението, което откъснато от семейството, прекарва по-голямата част от живота си в училище, където рядко научава нещо, но му пробутват дъвката, че има право на мнение по всички въпроси /мнение, което никой не зачита, но това то научава по-късно/.
Поколението, за чиито "болести" сме отговорни и което ще влачим на плещите си, докато умрем.
Поколението, което не участва в нищо, а убива времето, защото не знае какво друго би могло да прави с него.
Поколението, за което сме виновни всички и за което не можем да направим много, ако не променим системата - образователна, обществена, политическа.
Поколението off - изключено от живота и от което ние, възрастните и като общество сме обречени на изключване, ако не се стреснем и не вземем мерки. 
Сега, веднага и без отлагане, докато не е станало непоправимо. 

Люлия