Този, днешният свят

Този свят няма нужда от теб,

никой в него дори не е нужен.
Той е просто разюздан вертеп.
В който срещат се чужди със чужди.

Той геена е пълна с катран.
Няма време за теб и за мене.
Хей, човече, полуонемял,
Ставай, сепвай се, тръгвай без време.

Диоген е отдавна умрял,
а свещтта му е просто угарка,
разтопена до косъм без жал.
А ти скиташ посърнал във парка.

И се взираш във празни очи.
И Човека го търсиш без свещи.
А човекът мълчи и мълчи,
обграден от парици и вещи.

От мизерия, дето горчи
сто години след теб и докрая.
Събуди се, недей до мълчиш,
че така сам съзиздаш си края.

Изправи титаничния гръб,
ти творение висше на Бога.
Ще вървиш до последния ръб
Или сам ще се срамиш с "Не мога"

Няма сила, която да спре
на човека чутовната мисъл.
И за нея дори да умре,
да се вдигне, в това има смисъл.

Люлия
09.01.2019

Огледало

Нямаш право на мисли. 

Нямаш право на чувства.
Да останеш човек 
си е живо изкуство.

Твоят вътрешен свят
днес почти оцелява,
ако станеш ти сам
странен вид огледало -

Не пропускаш навън,
но не пускаш и вътре.
Отразяваш света.
Твоят твой си е вътре.

Нямаш право на смях.
На сълзи нямаш право.
Бакалийски тезгях
е животът днес. Браво.

Заледени лица.
И усмивки дежурни.
И тела без сърца
като каменни урни.

Този свят, май, сами,
сам-сами изградихме.
Не е чудно, нали,
че го тъй изродихме.

Че мечтаем насън,
а наживо сме зомби.
И отвътре, и вън
сме едни катакомби.

Изнурени, в несвяст,
крачим, ставаме, ходим
тя, той, те, ние, аз,
безобразно се гоним.

Но понякога знам,
се прокрадват фелизи,
и измъква се сам
някой. Виж, там излиза

Разранена душа,
ала жилава цветна.
Ще го има света.
Някой ден ще просветне.

Люлия
09.01.2019

Всичко е тук за добро

Боже, създавай чрез мен.

И рисувай, твори, музицирай.

Нека аз да не съм в твоя плен,

Ала винаги мене избирай.

Да твориш красота и любов

И доброто чрез мен да се сбъдва.

Нека, нека не съм богослов

Благослов да съм. Нека да бъда.

И извайвай, ваятелю благ,

Чудни рими, красиви в безкрая.

Нека всеки да има мил праг,

Който с обич прекрачва в омая.

Нека всеки си има мечта,

А пък тайничко ти да я сбъднеш.

И така да творим във света,

Като твои наследници чудни.

Нека всеки да има любов

И обичан да крачи по пътя.

Господи, дай ми любов,

Чудото знам как да случа.

Ти си моят водач в пустота,

ти си музата - край и начало.

Аз чрез теб преживявам света,

А пък ти ме разплитай до бяло.

Но да бъде. Какво по-добро

От това да се случват нещата.

Знам, че всичко е тук за добро

Ти си лъкът, а аз съм стрелата.

Люлия

06.01 2019г.

Божествен кръговрат

Когато заобичаш този свят

и хората със всичките им грешки,

тогава си наистина богат

и пътя си живееш по човешки.

Когато знаеш - седмото число

за хората еднакво си тиктака

и всичкото, което е било

и всичкото, което ни очаква

е писано с небесно зарево

преди да слезем още на земята.

И сме се включили в това хоро

да продължиме песен неизпята.

Човеците сме всичките едно,

единствено делим се на земята.

Бог всички знае ни по имена,

но не човешките, а по анази книга -

акашовата с вечни писмена,

с която всички слизат и отиват

отново там, където са били.

И пак се връщат и си заминават.

Така безкрайно всичко се върти,

Но хората не щат да проумяват.

И скитаме в несрета и сами,

дорде животът не ни спъне рязко

и всичко наобратно завърти

и ни запрати в космоса обратно,

за да си спомним, че дошли от там

се връщаме отново там, където

вселената е Божият ни храм,

а ние сме децата на Небето.

Люлия

08.01.2018 г.

Животът е вълшебна въртележка

Животът е вълшебна въртележка.

Ти ту си тук и ту отново сам.

Животът ти изобщо не е грешка

Във този свят разюздан и голям.

Животът ти е приказно хвърчило.

Дори и Карлсон би ти завидял.

Ти имаш всичко топло, нежно, мило,

И даже никак, никак не си сам.

Животът те прикотква и ласкае,

Издига те и сваля - за разкош.

За болките ти просто и нехае,

а после ги лекува посред нощ.

Дори, когато ти реди поеми,

Той пак те праща нейде за урок.

Животът, даже Дявол да го да го вземе,

Все пак възкръсва в шепите на Бог.

Животът е магия неизменна,

А тъй променлива и с много "може би"

Животът е вълшебната вселена,

Че аз съм тук, а пък до мене- Ти.

Люлия

14.12.2018г.

Зимни напеви

А отвънка ухае на зима

И е пълно с добри чудеса,

Дето само във детството има

Тих уют, топъл скут, небеса.

Добър ден, добра среща, къде е

Мила бабо, вълшебният смях?

Баба Зима сърдечно се смее

И издухва прашинки от сняг....

И изтупва кожуха отново

И застила пътеки с брашно.

Две звездички, Луна и готово -

Бликва чудото всъщност само.

И отново съм малко момиче,

Дето в тъмното смело върви.

То си знае-светът го обича

И по пътя снежинки брои.

29.11.2018г.

Люлия

Песента на Живота

В този свят на разделение,

В този свят на самота...

някакво стихотворение,

почнало и на игра....

Може да те преобърне,

да забравиш кой си ти

В детството ти да те върне,

Да политнеш със мечти.

Да ти прати ласка зимна,

Топло да те приюти,

Нещо свято и интимно

Да възкръсне.

Просто Ти.

Без шаблони и теглилки,

Без модели "тра-ла-ла"

Да ти подари броилки,

Да ти върне любовта.

Дето вчера си я случвал,

А пък днеска я тъжиш,

С рой стрелички си улучвал

Сърчица. И пак си жив.

Щото Мъдрият отгоре

Ти изпраща писъмца

Тихо, бащински говори

И рисува сърчица.

Ти си вече мило старче,

А мечтаеш и твориш,

Имаш си дори другарче.

Малко странен. Адски жив.

Ей, това е то, Животът,

Лудият със главно Ж.

Хващайте го за хомота.

Ти - Жената. Той Мъжа.

Люлия

10.12.2018 г.