Живеем в свят – карикатура на живота. Свят, в който като в криво огледало, всяко нещо присъства с изкривения си образ.
Истината е лъжа.
Приятелството – сметкаджийство.
Добродетелта – комерсиалност.
Любовта – изгода.
Музиката – чалга /не изкуство/.
Учителят – чиновник.
Богатите – замогнали се с цената на чужди животи /как се нарича това?/.
Творците - просяци.
Грижата за хората – геноцид.
Здравеопазването – човек=касичка.
Хуморът – простащина.
Шоу-програмите – промиване на мозъци.
Филмите – сапунки и агресия.
Рекламата – манипулация.
Адвокатите – защитници на престъпления.
Справедливостта – реваншизъм.
Мъжът – източник на доходи.
Жената – средство за забавление.
Списъкът може да бъде допълван безкрайно. И в основата на всичко това стои Лъжата. Всичко това е една лъжа на истинския живот, която ни се пробутва за безусловна истина. Изкривяването стигна до там, че една банка дори посегна на българските светини, използвайки стойностни, обичани български актьори да декламират творби, скрити в дълбините на всяка българска душа, на най-любимите ни поети, които сигурно се обръщат в гроба от тази мерзост. Не знам в кой извратен мозък се е пръкнала за първи път идеята, но ще да е бил доста изкривен, като всичко в карикатурата на живота днес.
Да, медалът винаги има и две страни. Да, така е. Въпросът е, не кой какво казва, а кой и дали му вярва. Но преди да съдим укоризнено „простия народ“, може би все пак, е добре да стигнем до края, до генезиса на това, което ни се случва днес, за да видим къде наистина „е скрит ключът от палатката“.
Защото същият този народ, люлка на величави умове и светини, същият този народ, мачкан тъпкан и ограбван, бит, хулен и руган, е влачил и още влачи мракобесните бесове на своите управници. Защото в зората на демокрацията, както и 45 години преди това - при социализма, тази народ беше нагло лъган, гаврен и поругаван. Шепа властимащи, разчитайки и възползвайки се от неговото незнание, извърши пъкленото си дело, довело ни до ситуацията днес. Няма невинни или по-малко виновни, няма лоши и по-добри управници през тези 25 години. Защото всичките до един, влизайки във властта, сключваха сделка с дявола и предварително знаеха, че ще лъжат, крадат и убиват – явно или под сурдинка, за да бъдат докарани хората днес до просешка тояга и до тази жалка картинка, на която сме свидетели днес.В карикатурата „Живот“, ако сами не прогледнем за истината и разкриването на лъжата, сме обречени. Вярвам, че до цялостното затриване на страната все пак няма да се стигне. Защото от този обруган народ все повече изплуват пробудени и проглеждащи хора. Защото това, което не правят за тях институциите и държавата, капиталът и капиталистите, хората започват да се усещат и да го правят сами за себе си - безкористно и чистосърдечно. И все повече управляващите се откъсват в своя свят, а хората спокойно могат и без тях. В паралелни светове - властимащи и управлявани. Скоро ще доживеем да времето живеем без алчни властници и политици.
Истината е лъжа.
Приятелството – сметкаджийство.
Добродетелта – комерсиалност.
Любовта – изгода.
Музиката – чалга /не изкуство/.
Учителят – чиновник.
Богатите – замогнали се с цената на чужди животи /как се нарича това?/.
Творците - просяци.
Грижата за хората – геноцид.
Здравеопазването – човек=касичка.
Хуморът – простащина.
Шоу-програмите – промиване на мозъци.
Филмите – сапунки и агресия.
Рекламата – манипулация.
Адвокатите – защитници на престъпления.
Справедливостта – реваншизъм.
Мъжът – източник на доходи.
Жената – средство за забавление.
Списъкът може да бъде допълван безкрайно. И в основата на всичко това стои Лъжата. Всичко това е една лъжа на истинския живот, която ни се пробутва за безусловна истина. Изкривяването стигна до там, че една банка дори посегна на българските светини, използвайки стойностни, обичани български актьори да декламират творби, скрити в дълбините на всяка българска душа, на най-любимите ни поети, които сигурно се обръщат в гроба от тази мерзост. Не знам в кой извратен мозък се е пръкнала за първи път идеята, но ще да е бил доста изкривен, като всичко в карикатурата на живота днес.
Да, медалът винаги има и две страни. Да, така е. Въпросът е, не кой какво казва, а кой и дали му вярва. Но преди да съдим укоризнено „простия народ“, може би все пак, е добре да стигнем до края, до генезиса на това, което ни се случва днес, за да видим къде наистина „е скрит ключът от палатката“.
Защото същият този народ, люлка на величави умове и светини, същият този народ, мачкан тъпкан и ограбван, бит, хулен и руган, е влачил и още влачи мракобесните бесове на своите управници. Защото в зората на демокрацията, както и 45 години преди това - при социализма, тази народ беше нагло лъган, гаврен и поругаван. Шепа властимащи, разчитайки и възползвайки се от неговото незнание, извърши пъкленото си дело, довело ни до ситуацията днес. Няма невинни или по-малко виновни, няма лоши и по-добри управници през тези 25 години. Защото всичките до един, влизайки във властта, сключваха сделка с дявола и предварително знаеха, че ще лъжат, крадат и убиват – явно или под сурдинка, за да бъдат докарани хората днес до просешка тояга и до тази жалка картинка, на която сме свидетели днес.В карикатурата „Живот“, ако сами не прогледнем за истината и разкриването на лъжата, сме обречени. Вярвам, че до цялостното затриване на страната все пак няма да се стигне. Защото от този обруган народ все повече изплуват пробудени и проглеждащи хора. Защото това, което не правят за тях институциите и държавата, капиталът и капиталистите, хората започват да се усещат и да го правят сами за себе си - безкористно и чистосърдечно. И все повече управляващите се откъсват в своя свят, а хората спокойно могат и без тях. В паралелни светове - властимащи и управлявани. Скоро ще доживеем да времето живеем без алчни властници и политици.
Щастливи сме тези, които го виждат и подготвят от сега, да го дочакаме.
Люлия
Няма коментари:
Публикуване на коментар