Играта на децата

Децата нямат усещането, че когато са в играта, правят нещо наужким и неистинско.

За тях играта е техният истински живот, много повече, отколкото другото, което става около тях или поне, наравно с него, те приемат всичко едно към едно. За децата играта е жизнено необходима, защото в нея те пресъздават наученото от света извън това.

Ако наблюдаваме играта на децата, ясно ще откроим всичко, което те са преживели, усетили, научили от околния свят, защото в нея те го претворяват по своему. Добре е като възрастни да знаем това. Защото много често можем да изпаднем в заблуждението, че когато играят, децата се забавляват /както правят възрастните понякога в свободното си време/ и да бъдем внимателни, когато прекъсваме играта им. Да изберем подходящия момент за това, за да не навредим. Децата възприемат света по различен от възрастния човек начин. Те нямат усещането сега ще свърша нещо полезно, а сега ще си поиграя.

За тях играта също е вършене на полезна работа - те си играят на готвене, на пазаруване, на лекари, на дървосекачи, на монтьори на коли, на майки и деца, на шофьори, на морски пирати и на какво ли още не. И от това се вижда какво са научили и усвоили от живота.

Важно е всеки ден, определени моменти от деня, децата да бъдат оставяни да играят свободно, без намесата на възрастни. За да могат един вид "да издишат" наученото, което са "вдишали" в останалото време.

Не прекъсвайте тази игра, /освен в случаите, когато прецените, че могат с нещо да си навредят или ударят/. Не им казвайте, че това, което правят, в реалния живот съвсем не е така. За тях е възможно един измислен образ да бъде много повече истински и по-жив от реалността. И те имат правото да го изживеят, пък бил той и изфантазиран. Защото това е полезно за тях.

Люлия
юли 2014