Всяко първосигнално отхвърляне и всяко първосигнално приемане на дадена информация е доказателство, че мислене липсва. Постига се по най-различни и многообразни начини. Нямате си представя колко са изобретателни тези, които искат да затрият мисленето и да лишат човеството от мисъл, в стремежа да постигнат тази цел.
Да мислиш, означава да си изградил онази здравословна връзка със самия себе си, че можеш да се довериш на своята преценка. Да мисилш означава да се облягаш на базата на една богата вътрешна палитра от собствени критерии и опитност, че за всяко нещо, подложено на тези критерии можеш да кажеш "Това е за мен, защото... или това не е за мен, защото." "Това става, това не - по тази и тази причина/причини".
И да знаеш, че няма как да сбъркаш в това, защото развивайки тази палитра с поуките от различните неща, които преживяваш, ти никога не си в застой, а само още и още обогатяваш своето мислене.
Това означава мислене, стъпващо на здравословната връзка с твоята вътрешна същност, с твоя вътрешен и по-висш АЗ. Този Аз, който организира и напътства многообразната ти същност. Този Аз, който едновременно е нещо твое и не съвсем, защото идва от една по-висша реалност и един по-висш, духовен свят.
Това е мислене, което се изгражда още от детството, в най-ранна възраст, с първите стъпки и думички, които детето прави. Затова в основата на мисленето стои именно възпитанието и образованието на детето. От всичко, което правим с него, от нашето отношение към детето в най-ранна възраст зависи дали то ще развие умението си да мисли или не. А в това отношение най-здравословно и най-работещото нещо е детето да расте в пряка връзка с природата. Да вижда и да се учи от нея как се случват нещо, защо нещо, посято днес, не се бере веднага. Защо ако пропуснеш да сложиш вода на растението ще имаш един резултат, а ако сложиш повече - друг и така ще можеш да правиш връзките между причина и следствие, което е толкова важно за мисленето. Не на последно място са и чувствата, преживяванията.
За съжаление, днес тази картинка не е много обнадеждаваща, но въпреки всичко надежда има. И тя е в това, че все повече от хората разбират как точно се влияе върху тази способност на човечество - да мисли; и сами избират да намерят пътя към излизане от това полузаспало унесено състояние на липсата на мисъл.
Винаги ще има и хора роботи, и такива които не мислят, защото машините правят това вместо тях - мобилните телефони с телефонния указател, калкулаторът, джи пи ес-ът, са само най-елементарните примери за това, как постепенно мисленето на човека е изтласкано от човешката същност към машините. На друго ниво това работи с политическите изказвания и медийното облъчване. Но крайната цел е една и съща - друг да мисли вместо човека.
Ето защо, хората, успели да развият мислене и другите, които са разбрали проблема и са тръгнали да променят нещо в посока към мислене, са спасението на човечеството в сегашните условия. Но то е и спасението също и за духовния свят, който има нужда от мислещите хора, за да продължи еволюцията. Духовният свят не се нуждае от папагалстващи хора. За него те не вършат никаква работа. Те могат да бъдат употребявани и използвани като проводници единствено от зли сили.
Затова мисленето е ключова основа за всичко, което правим днес и за това, което ще дойде по-късно.
Да виждаш цялата картина и да не действаш първосигнално - нито приемайки, нито отхвърляйки, каквото и да било, това е пътят към спасението. И дано все повече хора да разберат това и да изберат да тръгнат по него.
Аз съм оптимист.
Юлияна Янкова - Люлия
8 септември 2014 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар