Човек учи непрекъснато през
живота си. Учи по много и различни начини. Образованието не е бизнес.
Един човек може сам да избере от кого какво да научи. И върху това няма и не може да има монопол. Това, което
наблюдаваме днес, скоро ще си отиде, като изживяло
времето си залитане, защото е неустойчиво – добро за малко и лошо за много
хора. А неустойчивото е нетрайно. Да продължи, колко да продължи – 30-50-100
години /макар че и 20 са му много/? Но какво са те на фона на човешката история
и историята на вселената – кратък миг, едно потрепване на клепките. Може много
хора да пострадат от него, но когато си отиде, светът ще е прозрял тази
неустойчивост и ще е станал по-добър и по-мъдър. Няма да повтори грешките на
тези преди него. Нищо, че днес, сигурно много хора са убедени в обратното. Но
човечеството само привидно повтаря нон-стоп грешките си. На практика то върви
напред, развива се и нищо не е същото, като това, на което го оприличаваме
привидно.
Навремето калфите са учели занаят от майстора, но има
българска поговорка „Занаят не се учи, а се краде“. Майсторът може да ти покаже част от това,
което знае, той не е длъжен да казва всичко, но ако чиракът иска с душа и сърце
да се научи, ако е усетил онзи гъдел отвътре, който му подсказва, че това е
неговото, че това го прави щастлив, че обича заниманието си, той ще види и
невидимото, което прави учителят му и ще го изпробва в занаята. Така стъпка по
стъпка ще се научи. От друга страна, ако
занаятчията вижда, че чиракът иска да усвои знанията, той става за него нещо
много повече от майстор, който си предава опита. Между двамата се изгражда една
бащино-синовна връзка. Ако я има, майсторът става и довереник, и помощник, и
закрила. Той става учител на калфата по много начини – и по занаят, и по
живот.
Образованието е право. До него всеки трябва да има достъп.
Но никакви задължителни програми не биха
могли да го направят универсално, тоест
да накара всички деца да имат еднакви знания.
Един човек има нужда от едни знания, те са важни за него,
интересни са му, стават основа за неговото призвание и бъдеща реализация. А
друг има нужда от съвсем различни знания и умения, защото неговото призвание е
друго. И на двамата трябва да им се осигури правото да стигне до тях, да пие от
извора на тези знания, защото те са знания на човечеството, а не на човека Х,
който за да ти ги предаде иска да му се плати, иначе няма да ти каже нищо.
Знанието може да бъде споделяно от сърце и душа напълно безплатно. И дори е възможно споделящият да се почувства щастлив от това, че е разбрал
нещо и е помогнал и на друг човек да го разбере. Защото това работи за
повдигането на обществото, на цялото човечество. Едно споделено знание дава
възможност на много хора да стъпят на постигнатото и с много по-бързи крачки да
вървят нагоре, като по този начин теглят след себе си и тези, които са му
предали знанието и тези, които още не са стигнали до наученото от него.
Да си платиш, за да научиш нещо, също не ти дава гаранция,
че ще получиш търсенето от теб знание. Защото този, които стои отсреща, може да
не иска да сподели с теб всичко, което знае, независимо, че си му платил. Има
такива хора. Познаваме ги, всеки се е срещал поне с двама, ако не и с много повече
от тях – хора или учени, които казват „Аз съм блъскал толкова много, за да
стигна до това, ти искаш да стигнеш там наготово. Ами, я поблъскай малко, да
видиш лесно ли е! Откъде накъде аз ще ти го казвам!“
Днес информацията е навсякъде. Ако човек желае, може да
научи много неща. Но информацията знание
ли е? Какво е знанието? Знанието е
процесът. То е пътят, по който стигаш до
знанието и нещата, които срещаш по пътя си и които преживяваш по този път, остават
в теб през целия ти живот. Те не могат да бъдат заличени. Това знание,
наученото по този начин остава трайно и може да бъде надграждано. Не е знание безразборното помнене на факти и
правилното им декламиране. Това знание е неустойчиво и точно затова хората
бързо го забравят. Изпитите мерило ли са за знания? Изпитите измерват само
колко от това, което някой е решил, че трябва да знаеш, си запомнил набързо и
за кратко. Ако след това не прилагаш това знание в живота си, то никакво знание
не е.
Учителят не е нужно да хвърля наученото от него безразборно
към всички пред себе си. Учителят знае прекрасно и може да усети тези, които
истински искат да научат от него. Той ще прелее към тях знанията си, а другите
и насила да им налива в главите, пак нищо няма да поемат. Така енергията на
учителя ще бъде насочена правилно и пълноценно и хвърлените от него семена ще израснат в плод – животворящ и
насищащ плод за останалите хора.
Затова ученикът избира учителя си и учителя избира учениците
си. От най будните и най-целеустремените от тях ще се получи този обмен, който
ще изтика всички напред.
Широката обща култура е важна. Но тя не се постига чрез
зубрене и възпроизвеждане на задължителни факти, които неизвестно кой и кога е
решил, че трябва да знаеш или да знае всеки. Общата култура е широка, заради многото начини, по които си
успял да преживееш света, историята на човечеството, историята на земята,
музиката, изкуството, литературата, чуждия трепет – да
преживееш това, което е било преди теб, да го усетиш, да го обогатиш със себе
си и да го върнеш на света, който ще го
съхрани и предаде към бъдещите поколения с твоя дух и твоя отпечатък. В това е
смисълът да си жив и да преживяваш, да
учиш и да споделяш, да даваш и да получаваш знания и вървейки по пътя си, да стъпиш
в стъпките на ходилите преди теб и да оставиш
следа за идващите след теб.
И когато всичко това, на което сме свидетели днес, се срине,
ще продължат само хората, осъзнали това учене и споделяне на знанията и успели
да започнат да го прилагат още преди неустойчивото да се срине. Те ще бъдат
тези учители, при които ще идват неуките с дипломи, за да се учат на живот,
живелите забързано, без да осъзнаят
какво губят, когато не се свързват с вътрешния си свят и с хората около себе
си, свързаните само с вещите, измислени от други хора за отклоняване на
вниманието им от истински важното за всеки човек, последователите на модерното
– чужда мисъл и чужд проект, който са последвали, а не собствената си същност.
Но, както е известно, никой не е бил пророк в собствената си
държава.
Ще поживеем - ще видим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар