и колко още ще му трябва?
Едно легло, мечта, човек,
със който ляга и обядва.
Да слуша птиците в захлас,
да пази своя дом - земята,
да се стреми до сетен час,
творец да бъде и мечтател.
Да се издига във Духа
и с вятъра през ден да скита,
а не да властва над света,
с оръжие, пари и скиптър.
Човекът - този светъл Дух,
забравил е какво е искал,
забравил е защо е тук,
сега съвсем се е отписал.
Сега копнее за войни,
за лукс, да властва ненаситно
над разпилените съдби
на хиляди души разбити.
Човеко, опомни се, спри!
Но алчност спира ли се вопъл?!
Когато всичко изгори,
ще спре. Но с него - и животът!
Люлия
