Да запалим ученика за знание, да разгорим пламъка в душата му

Доскоро масовото мислене беше, че проблемът в образованието е свързан с това, че идват нови деца, които учителите и родителите не успяват да овладеят, защото са с остарели разбирания. 

Но днес, май, се изправяме пред един друг въпрос - губим децата не само, защото методите в училище са ни остарели /ако изобщо са се приемали за съвременни/, а защото сме се откъснали и отдалечили от истинското учене и преподаване. 

Защото, откакто свят светува, в основата на ученето стои само едно нещо - интересът - пробуденият у ученика интерес към определено знание. А това не е метод, с който ще открием топлата вода и колелото, а е единственият и най-стар метод за учене и преподаване въобще. Ето това се е загубило в нашето образование. 

Ако се върнем към метода на преподаване, при който този интерес бъде отново пробуден в душата на ученика, независимо какво му преподаваш - точни науки или хуманитарни, процесът моментално ще се преобърне. Но това означава учителят да познава до съвършенство науката си и да не е изгубил творческия си дух на преподаване, което го превръща в един уникален всекидневен творец, а не в сух и закостенял чиновник-преподавател.
Вярно е, че за такова преподаване от учителя ще се изисква всекидневна подготовка, но също така е вярно, че ако той прави това с радост и участва в творческия процес, той ще се забавлява и когато представя урока пред децата. Така учителят и ученикът ще бъдат равностойни участници в един творчески музикално-артистично-поетичен художествен процес, който разпалва в душата пламъка на знанието и запалва детето по ученето. Той ще измисля постоянно нови игри и изненади, с които да предизвиква интереса на децата към света и в същото време ще ги включва в процеса на преподаване, а няма само да им говори.
Такова преподаване ще превръща децата в нещотърсачи - ще ги кара постоянно да се стремят да откриват нови и нови детайли, с които да допълват знанието си и ще ги държи будни и действени, а не пасивни участници върху които нещо се излива. И ще ги прави участници, а не зрители в живота, което се учи именно докато са деца, а не, когато са вече пораснали хора.
Именно в това е същността на проблемите в образованието днес. И ако някой си мисли, че само с новите технологии и интелектуализирането на децата, те могат да бъдат решени, всъщност се хлъзга по погрешната плоскост, която ще задълбочи, а няма да реши проблемите.
Хората, които се опитват да разрешават проблемите в образованието, също трябва да бъдат творци, а не чиновници. Ученето става не само с глава, но и с душа. Иначе всички нови поколения ще питат защо им е да четат книги, като книгата я има на филм. И ще продължават и като възрастни да бъдат безгласни букви, на които от екрана им се пробутва нещо и те го приемат за чиста монета. Защото това е манипулацията - да те накарат да направиш нещо, уж добро за теб, но всъщност добро за някой друг, а ти с действията си само си му го поднесъл на тепсия.
А в основата на всичко това стои именно лъжата.

Люлия

30 юли 2014 г.