За филтъра, правата и свободите на децата

Децата са един огромен сетивен орган. Те се потапят изцяло във всичко, което ги заобикаля и не се чувстват нещо отделено от този свят, както ние като възрастни. Когато знаем и мислим за това, ние ще можем много по-добре да се грижим за тях, като им даваме това, което е нужно и ги предпазваме от друго, което би било вредно за тях.
Децата нямат филтър - нито на чувствата, нито на мозъка, защото там, откъдето идват правилата са ясни. Те се раждат с един искрен и неподкупен морал, който и ние сме имали като деца, но губим, пораствайки. Те идват тук с усещането, че светът е добър и му отдават своето цяло и безкрайно доверие. И това продължава, докъм 9-10 г. възраст, ако някой много преди това не ги разочарова, нарани, вгорчи живота им и не ги лиши преждевременно от детство.
Децата имат много права и всичките са човешки - право на дом, на обич, на семейство, на детство, особено правото на детство. Те имат право на това, дори и да не е записано в някакъв закон или харта. Но днес сме свидетели на парадокса, че във времето с най-много писани права на децата и правила за тяхното спазване, има най-голямо и неописуемо по нечовечност погазване на техните права. И това, че са записани някъде, с нищо не им ги гарантира, че хората около тях ще ги спазват. А същевременно правото да могат да осъдят родителя си, учителя си и всеки, който е около тях и се опита да им каже, че нещо не е добре, че трябва да не го правят, навирайки им в ръцете писани закони, на които да се позовават, всичко това обръща изкривеното си лице срещу тях. Защото по този начин те могат винаги да постигнат своето, но то не винаги е най-доброто за самите тях. Човек, който расте без граници, после губи чувството си за сигурност и увереност или пък се сдобива с изкривената му форма на "Искам всичко" и "И ти ли ще ми кажеш".
Този филтър - за света навън и техния собствен свят и умението да преминат Рубикон, да успеят да хвърлят мост между тези два свята - моят свят тук и света, който е там, навън и да ги свърже без сътресения, този филтър детето изгражда през годините с помощта на родители, учители, баби и дядовци и всички възрастни, които има в живота си.
Затова нашата отговорност като възрастни е огромна - да опазим децата, да им помогнем да изградят филтър и да им подадем ръка да преминат моста от детството към зрелостта.
Когато доброволно се откажем от това и не го направим под различен предтекст и оправдания - защото нямаме време или пък сме на работа, или пък не ни е до това, или пък искаме малко тишина, или пък не го знаем просто, или по каквато и да била друга причина, тази ниша ще бъде запълнена с всичко, онова, което не ни харесва и от което искаме да ги предпазим.
Това е изборът, който всеки отговорно трябва да направи днес, бил той родител или не, баба или дядо, възпитател или просто съсед.
Резултите и плодовете, които берем днес, поводът да говорим за изгубеното не едно и две, а дори повече поколения на прехода, е именно в това, че някога някой сам и доброволно е избрал да абдикира от отговорността да изгради този толкова нужен за здравото развитие на децата филтър. През времето на прехода на тях им беше позволено всичко, заляха ги от всички страни с неща, които не могат да смелят и после се превърнаха в тези бездушни същества, които често можем да видим днес.
И едва ли е успокоително, но те нямат вина за това. Те са само отражение на това, което бяхме всички ние като възрастни и общество - с нашите си проблеми, с всичко, което сме си носили през годините, докато те се расли без това, което им е било нужно да ги предпази, докато започнат да правят сами трезви и разумни съзнателни избори.
Може би за мнозина от децата на прехода не можем да направим нищо и да върнем времето назад. Но за тези, които сега са около нас и които все още са деца, все още има шанс и можем да им дадем много. Достатъчно е само да започнем днес. Без отлагане и шикалкавене.
Защото утре ще е непоправимо късно.
Справка - последните 25 г. - присъдата на прехода се оглежда като в криво огледало, откъдето ни гледат техните очи и тя ще се стовари върху главите ни.

Люлия

Житейска бутафория

Здравейте, днешни роби,

на наш`та  територия.

Робовладелците са сноби,

животът - бутафория.

И буфо-нови, буфо-стари,

в един вертеп се давим.

Ядем на порции "шамари"

но все "ще се оправим".

Така нелепо си измираме,

животът буфо-крета.

Духовност в нищо не намираме -

сред  чалга,  глад, несрета.

Тече, изтича между пръстите

на  капчици  изтича.

надежда няма, само кръстове

отвсякъде надничат.

Обръгнали на смърт живеем,

Животът не ни трогва –

присвити крачим и немеем

в тотална изнемога.

И все пак има път към слънцето.

Животът ще се случи.

Фелизите  пълзят от зрънцето.

Куршумът не улучи.

Все нещо някъде се пуква  -

най-често при балоните,

те днес живота ни изсмукват,

и гаврят се с законите.

 Ала и тяхното ще свърши,

Дори и да не искат,

За всеки вик, живот прекършен

и даже и да пискат,

ще изживеят с лихви същото,

което причиниха

законът действа и в отвъдното.

Поклон. Завеса. Тихо.

За манипулацията, манипулаторите и Макиавелизма

Значението на думата манипулация в преносен смисъл се дава като машинация, измама, заблуда. Днес това е много разпространена дума, а също и поведение, свързвано най-вече с управляващи или други власти в политиката, например, или в образованието и училището.
Манипулатор може да бъде само човек /хора/, които имат повече знания или информация по определен въпрос от някой друг /други/ или знае нещо, което другият /другите/ не знаят и използва това знание, за да го подтикне към действия, за чиито ефект или резултат извършващият действието не знае и не се досеща до какво ще доведе.

В тази връзка, всеки, който притежава някаква информация, известна само на него /или, както все повече става днес - масово децата да излизат неграмотни и необразовани от образователната система, незнаещи много от базисните за живота неща, което ги превръща в неграмотни и незнаещи възрастни/, се оказва потенциален манипулатор, а незнаещите - в потенциални жертви на манипулация. Може би затова манипулирането е най-застъпено в образователната система и в управлението, медицината и правото.

Не случайно италианският философ Николо̀ Макиавѐли е смятан за основоположник на модерната политическа наука, и по-конкретно на политическата етика, както и за родоначалник на идеята за модерната държава и модерния владетел. А макиавелизмът според Оксфордския речник е „използването на хитрост и двуличие в държавното управление или като цялостно поведение", произтичаща от италианският Ренесансов дипломат и писател Макиавели. Думата има сходна употреба в съвременната психология, където тя описва една от най-тъмните  личности, характеризиращи се с двуличие, свързано с цинични вярвания и прагматичен морал.

Противодействието на манипулацията и макиавелизма и единственият начин за отпор е знанието. Не само като информираност и фактология, а истинското практическо, реално, чисто житейско познание на децата /и възрастните/ за функционирането на живота и устройството на света. В този смисъл съществен инструмент на противодействие на манипулацията в живота е практическото, а не теоретично изучаване на биология, ботаника, зоология, химия, физика; и също така, максимално разбираемо и близко до сетивата и усещанията на децата, изучаване на история и география, астрономия, философия, език, математика и всичко друго, необходимо за пълноценното израстване и развитие на личността. И не на последно място работа с изкуство - в различни варианти, форми и аспекти от словесно, през танцово до художествено.

Дали това е така днес? По-скоро не, а най-точно казано - съвсем не. Децата нямат никаква връзка с околния свят, а тези, които все още имат някаква връзка, се забелязва, че тя все повече се руши, намалява и изчезва. Типичен пример за това е именно откъсването на децата от околния свят /не са един и два случаите, в които децата казват, че плодовете растат в магазина - експериментирайте някой път, попитайте ги/ и тяхното незнание на редица азбучни истини за живота и околния свят, природата и устройството на света, които родителите им и техните баби и дядовци до съвсем скоро са имали.

Допълнително масло в огъня наливат и всички съвременни технологии, които ангажират съзнанието и вниманието на децата и по този начин още повече ги откъсват от околния свят, а в същото време изграждат в тях незаинтересованост, липса на внимание и концентрация и липса на всякаква връзка със света извън джаджите. Точно това е, което ги поставя в риск не само от манипулация, но и в реален риск, свързан със заплаха за живота им, поставяне в зависимост и различни видове душевни сътресения. В същото време водят и до емоционална неудовлетвореност, липса на изградена здрава връзка със себе си, скука и досада, откровено страдание и в крайната си точка - чувство за нещастие.

Може ли нещо да се направи?
Имат ли хората избор?
Има ли изход от така стеклите се обстоятелства, в които живеем днес?
Има.

И той е индивидуален за всеки.
По желание.
На първо място изходът е в съзнателното и разумно отношение на родителите към децата и проблемите им, техните желания /които не винаги и на всяка цена трябва да бъдат задоволявани/ и в ограничанаването до определена възраст / 10-12-14 г. - да се чете "ограничаване", а не "пълна липса или забрана"/ на всички видове технологии. Защо до такава възраст? Защото до тази възраст децата вече ще са изградили в своя ум и дух необходимите защити от вредни влияния, каквито те нямат на 3-4-5-7 години и затова стават лесна жертва на всякакви видове пагубни въздействия и манипулации. И това съвсем няма да им попречи да наваксат бързо това, което до тази възраст не са имали.

А докато дойде моментът да ги хвърлите на технологичните "зверове", изграждайте у тях връзката с околния свят и природата, познание за растенията и животните, опазването им, придържане към естественото поведение, но и естествен външен вид /без пластични операции и силикон/. Уважението към природата естествено води и до уважение към другия човек, уважение към различното, инакомислието и всичко, което днес се явява като проблем в нашия тъй модерен и на път да се самозатрие свят.

Ако не се усетим сега, още в този момент и не започнем обръщането на тенденцията, последният ход ще е на този, който ще изгаси лампите на Земята и ще затвори очите на човечеството завинаги.

Люлия