Образованието е въпрос първо на осъзнаване, едва след това може да
става дума и за всичко друго, което това осъзнаване носи след себе си.
Преди всичко тази осъзнатост трябва да я има всеки сам за себе си, за да
я предаде и на децата си. Ако я носи всеки, тогава нека да видим какво
можем да направим заедно.
Някъде нещо по веригата се е
прекъснало и тази осъзнатост, дори да я има, не води нито да желаните
резултати, нито до същностните действия. Училището е място, където родителите
оставят децата си, докато са на работа, защото няма кой да ги гледа.
Докато това е така, трудно може да се очакват резултати.
Държавата е абдикирала изцяло от истинската същност на образованието -
учене на приложими в живота умения и знания. Учителите, ошашавени от
програми, заплахи, наказания, като осъдени на прицел - като виновни до
доказване на противното за всичко, съвсем не смогват да решат на кого да
угодят по-напред - на МОН, родителите или собствените си началници. А
фокусът върху дисциплината, изцяло ги отклонява от истинската им същност
и дейност.
Учителите могат да оставят у децата само собствените
си възгледи и вдъхновения. Ако нямат такива, не могат да оставят нищо,
независимо от спуснатите програми. И докато не се разбере това, трудно
може да има промяна. Вдъхновението е нещото, което липсва днес.
Причините са много. Ако си го имал в началото, системата бързо го е
унищожила. Някои не са го имали дори в началото.
После 25 години
преход направи и невъзможното, за да унищижи всеки порив към духовност в
душата на учителя - унижаван, бит, смазан от недоимък, защото се
смяташе, че образованието само взима пари от бюджета, но не внася
/всички управлявали през тези години с пазарно ориентирано мислене
твърдяха това публично/, оставени да се оправят както могат - едни като
продават алкохол или друго на пазара, други като продават знанията си
под формата на частни уроци, защото се оказа, че с основното, което
умеят, не могат да се издържат и да хранят семейства. И така фокусът
беше тотално изместен. Какво може да даде, да прелее от душата си такъв
учител в душата на детето, което възприема преди всичко с душа?!
Децата не са по-малки възрастни. Децата са друга вселена и всеки опит
да прехвърлим върху тях изкривените си представи за живота е провал,
който струва скъпо.
Люлия
