Идва моментът, когато хората ще започнат да осъзнават все повече и повече, какво не е наред в живота им и успоредно с това - да търсят пътищата към излизане от това положение. А когато започнат търсенето, то рано или късно ще стигнат и до решението.
Хората не живеят добре, защото са в епицентъра на земетръса егоизъм – своя собствен и чуждия. Ако самите те не го проявяват, то те го усещат у другите и понасят върху себе си последствията му. Ако го носят, другите около тях търпят последствията от него. Но така или иначе всички се въртим в този омагьосан кръг.
Не е въпросът да се каже, че това е лошо. Добро или лошо - то е нещо, което Е и през което, явно, трябва да се мине. Вече години наред, да не кажа векове, хората носят въздействието на егоизма върху себе си – в началото по-ограничено, а днес все по-силно и все повече. Днес той е в своя апогей – изминал е пътя на развитието си до връхната точка. А когато достигнеш върха, пътят който предстои, е само един – надолу. На слизане от върха. Въпросът е как ще избереш да го направиш леко, разумно и плавно или с един скок – с главата надолу в пропастта.
Тези, които изберат първия, може да продължат да четат нататък. За тези, които избират втория - то няма да представлява интерес.
Днес все повече хората разбират, че стресът, на който са подложени, не ги води до нищо добро. Започват да разбират, че това е път към отдалечаване, а не към приближаване и живеене в хармония със себе си. Път към болка и страдание, а не към радост. Обсъждането от страна на това кой има интерес да е така и защо се случва, не е целта на този разоговор. Думата е за това как хората, които искат, могат да излязат от това състояние.
Един от начините е разтоварване от многото дини под една мишница, с които са се натоварили доста хора, както и постепенно откачане от менгемето на сегашното погрешно устройство на живота. Смисълът на пребиваванията на земята не е в безсмисленото изхабяване, а в израстването и еволюцията на човечеството. Затова днес хората постепенно ще започнат да осъзнават какво им пречи и няма да се възприемат като безгласни букви, а ще започнат полека да се измъкват.
Мисълта, ако е в правилна посока, ще ги отведе, че в самата си основа, още при раждането си, през последните години, хората са поставени в неестествени за човешката природа условия на израстване и развитие. Човекът вътрешно носи в себе си усета за истината и за това, кое е добро и кое не е добро за него. После с възприемането на свъншния свят този усет се изгубва. Тези, които успеят да го съхранят, съумяват да изживеят живота си щастливо, защото усетът за раличаване на добро и зло е здравословен за човека. Той не го вкарва в някакви неистови вътрешни битки, отклонения, зависимости. Да имаш този усет означава да имаш усета за Истината и да виждаш ясно действителността такава, каквато тя е в пълната й цялост. А не да бъдеш в капан и да се луташ безнадеждно в търсене на пътя към истината.
Това, което е противно на човешката природа, е живеенето в изолирани кутийки с един или максимум трима-четирима души и далече от живата природа. И ако някой мисли, че ще започна да го убеждавам в някакви досадни теории за родови имения, ще сгреши. Мога да дам примери от съвсем истинския живот, който всеки живее днес на мястото, на което е. Това, че за човека е добре да живее близо до природата е ясно и едва ли някой се нуждае от убеждаване, стига да излезе от иделогемата, наложена през последните години за нея. Ако не беше така, нямаше всички, които са имали възможността като малки да растат близо до природата да си спомнят с такава неистова носталгия босоногите лета на село или край морето, или в планината.
По-важният въпрос, обаче, опира до това, че човек трябва да живее в по-голяма или по-малка общност, основаваща се на семейни принципи. Това е бъдещето отвъд егоизма, отвъд затвореността в социалната клетка на 1-2-3-4 души, с които се изчерпва твоя свят. Всичко различно от подобна общност е егоизъм. Някои хора са по-напред и вече осъзнават това, други още не са го осъзнали или направо го отхвърлят, но е въпрос на време и те да стигнат до него. Ако не в този живот – в следващия. Но ще стигнат.
Защо такава общност е нещо добро за всички?
Когато хората живеят в общност и отнашенията между тях са близки до семейстната, това предполага, че любовта ги обгръща като обвивка. Въпреки различията на техните характери, в такава среда те все пак имат възможност да учат, да наблюдават и да възпитават толерантност и търпимост един към друг и към различието им. Например търпимост между различните поколения, всяко от които има свои индивидуални потребности и въпреки това се вписва в общия живот на общността.
За децата това е добре, защото още от най-малка възраст виждат отразен живата картина на живота и човешкото развитие – какви са и какви ще станат. Никой не е изолиран и никой не е сам. А децата учат от реални хора, а не от роботи и машини, които прекъсват изконната им и здравословна връзка със себе си, с която всеки човек се ражда и трябва да развива през годините.
За майките това също би било огромно облекчение – да могат да споделят с още някой и с повече от един човек тежестта по грижата и отглеждането на децата. Само една майка може да разбере какво означава това – да може за малко да повери детето на човек, който вярва, за да свърши нещо друго, нещо за себе си или за всички останали и да е спокойна, че детето й е в добри ръце, а не постоянно да се притеснява какво ще му се случи и дали е постъпила правилно като го е оставила. Нима днес работещите майки не търсят детегледачки, за да могат да вършат работата си? Разликата е, че когато това е човек от семейството, нещата изглеждат съвсем различно.
За активните и работещи хора /мъже или жени/ също е добре да има повече хора, между които да се поделят домакинските задължения. Така те когато се върнат и единственото, което искат да направят е да се отпуснат за почивка, ще могат да го направят, а не да се захващат с приготвянето на вечеря, неизмити чинии или нещо друго от вратата.
За тези, които не могат по някакви причини да се грижат сами за себе си – било поради увреждане или старост, също е добре да живеят в общност, защото ще получават адекватна грижа от близки хора, а самата грижа ще е поделена между повече хора и няма да бъде бреме само за един-единствен човек. Който се е грижил за болен човек или немощен възрастен, ще разбере прекрасно за какво става въпрос и едва ли ще възрази.
А сега чуйте всичките си възражения и отрицания, които предизвиква този текст и които се надигат у вас да изригнат у вас като лава и за всяко едно от тях и си задайте въпроса - дали не роптая, защото не искам да се разделя с егоизма си? Защото да живееш в общност означава да правиш нещо за другите и те да правят нещо за теб. Това не е загуба на свобода. Това е загуба на егоизма.
Това е еволюцията и израстването, които идват.
Когато – тогава.
Люлия
1 август 2014 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар