Животът започва с първата мисъл, че иначе може

Вървя по улиците и срещам хора с уморени очи и посивели лица съсипани от умора и без никакъв живец в погледа, без усмивка, без радост, без искра за живот.
Срещам се с приятели, заговаряме се и се започва пак същото - как няма пари, как без пари не може, как като няма пари, то за каква радост може да става въпрос и за каква работа, която обичаш. Това, което обичаш, не ти носи пари, а това, което работиш ти изсмуква живота. За какво творчество може да говорим, децата нямат обувки, дрехи, учебници и всяка една придобвика от крайна нужда е свързана с неистови усилия, лишения, дори глад.
Всеки разговор за нещо друго бива прекършен - отвсякъде пари, пари, пари....най вече в контекста на тяхната липса.
Иска ми се да прегърна всичките тези хора - и тези по улиците, и тези в метрото, и приятелите си и да им покажа, че надежда има. Че тяхното щастие не зависи от парите и тяхната липса, но са вкарани в капан. Изход има и той е в техните ръце.
Пръвата стъпка е с осъзнаването, че правят нещо, което нито са избирали, нито са искали, нито им носи радост.
Осъзнаването на това, а не робското примирение, с което продължават да го търпят и правят, води до втората стъпка, заключена във въпроса - а какво обичам да правя? Какво ми носи радост, кое е моето нещо?
Третата стъпка за някои е по-лесна - те знаят какво им носи радост, но нямат възможност да се изхранват от него, а за други търсенето на това, което им носи радост е свързано с дълга и упорита вътрешна работа. Което всъщност е същината на тази стъпка.
Намерили своето, хората са изправени пред четвъртата стъпка - как да стане така, че да можем да го правим.
Петата стъпка е все пак да се започне отнякъде макар и за малко, макар и крадейки от съня си или от нещо друго. Петатата стъпка е много важна, защото е свързана с разместване на приоритетите, които често са и резултат от инерция.
Шеста стъпка - това, което ти носи радост задължително е свързано с влагане на частица от душата ти, с творчество, с нещо красиво или доброта. Но то те води и до това да търсиш още и още информация, за да знаеш повече за него и да си по-добре подготвен, не защото ще се съсревноваваш и конкурираш с някого, а защото ти искаш така и това ти дава удовлетворение - да знаеш повече за това, което е твоето нещо.
Седмата стъпка е в някакъв момент нещата да започнат да се случват успоредно - работа, която си принуден, притиснат да вършиш и нещото, което обичаш.
Осма стъпка - това, което обичаш те тегли толкова силно към себе си, че започва да взима превес във времето извън съня.
Девета стъпка - рискуваш да се отдадеш изцяло на това, което правиш.
Десета стъпка - но всъщност тя е началото - започни да мислиш, преодолей капана, счупи оковите - всичко това започва с мислене, твоето мислене за твоето нещо, за твоята роля и твоята работа в този свят.
Всичко друго, което идва отвън и ти е наложено, и те вкарва в една рамка, от която няма измъквана е плод на чужд сатанински ум, подредил нещата по този начин. Но те не са необратими. Те са такива само за тези, които са приели, че по друг начин не може, че така ще върви, че ще изживеят живота си като роби, а щастието е за други хора. На тях нямам какво да кажа.
Но за другите- за тези, които са прозрели истината, започнали са да търсят, намерили са своето и търсят начин да преминат към него, надежда има. Те ще променят света, защото са направили най-трудното - започнали са да мислят - не да повтарят чужди думи и чужди матри, а да мислят, да търсят, да опитват, да поглеждат към слънцето.
Всичко, което се стремят да ви пробутат като забава, било властимащи, медии или фирми, молове и какво ли още не, с всеки опит отвън някой да ви каже кое е вашето щастие, как ще изглеждате готин и кое е най-доброто за вас, знайте, че с него те се опитват да направят точно това - да ви откъснат, да ви отделят от вашето нещо. Защото, ако го постигнат, ако ви внушат, че щастието е нещо за другите хора, но не и за вас, ако ви втълпят, че вашият живот ще премине изцяло, работейки в полза на други хора, гърчейки се от преумора, недоимък, страх за утрешния ден, за да ви подхвърлят в края на месеца някой лев, знайте, че са ви превърнали в удобна безропотна бурмичка от машината на свръхбогатите, които от такива хора се крепят и имат интерес да ги създават и увеличават. Било чрез образователната система, която потъпква и наказва инакомислието, подравнява и толерира еднаквостта, било чрез икономическата принуда, отнемайки ви най-необходимото, за да продавате труда си.
Но животът не ни е даден за това. И от всеки от нас зависи каква ще бъде посоката, в която ще изберем да поемем. От нас зависи, колкото и да ни втълпяват, че нищо не зависи от нас, защото щастието е запазена територия за едни други хора.
А щастието не се продава в МОЛ, рецептата за него няма да чуете в рекламите за кренвирши, прах за пране и тоалетна хартия, с които ни облъчва телевизията, нито в множеството игри, клипчета и песни, в ютуб, социалните мрежи и интернет - там, макар че има всичко, точно това няма да намерите.
Усетът за щастие, чувството за пълнота, удолетворение и радост се отглежда бавно. То пониква дълго, често плахо, но с непоколебима сила, устойчивост и жажда за живот в ранното детство, когато постигаш първия триумф, заради нещо направено от теб със собствените ти ръце, минава през безсънни нощи и разкъсваща тъга, за да изригне някой ден с цветовете на дъгата
.
Щастието е вътре в нас и всеки опит на нещо или някой да ви каже, че то ще дойде отвън - с намесата на скалпела, с новите дрехи, скъпата кола, многото пари, бързият кредит, изгодната ипотека, застраховка и какво ли още не, е лъжа, която ни държи в подчинение и зависимост вече четвърт век.
Изправете се. Вдигнете глава и се усмихнете на слънцето. Защото животът започва сега - с първата мисъл, че това, в което живеем нещо не е така и  може и по друг начин.

Люлия

Плодът на свободата

Какво се случва с човек, поставен във време, което няма с какво да запълни? И какво - с човек, поставен в ситуация на препълнено време, което все не му достига?
В първия случай имаме проблем с творческата енергия, която няма към какво да бъде насочена. Във втория случай имаме проблем с липсата на творческа енерегия, която човекът няма време да се усети, че носи в себе си.

В първия случай, има шанс да осъзнае проблема и да насочи енергията си към нещо друго, което е по-добър вариант. Във втория случай има риск човекът никога да не осъзнае, че е носител на творческа енергия.
В първия случай, дори да я пренасочи към нещо, което в момента не може да прави и не му носи доходи, пак е обнадеждаващо, че един ден ще стигне до мечтания бряг - да прави нещо, коeто обича и то да му носи радост. Във втория случай е обречен винаги да бъде роб, подчинен и служещ на чужд интерес, който го експлоатира.
Да продаваш уменията си срещу пари, с които да си купуваш храна, е робско мислене. Защото неробското мислене е творческо и е свързано с това да правиш нещо, което ти носи радост и удовлетворение, което е смисълът на живота ти и можеш да го дариш или продадеш на човек, който няма тези умения, а има нужда от него. Но този човек има други и ти отвръща за дареното от теб с нещо направено от него. И това е здрава основа на взаимен градеж, който не може ураган да отвее, слънце да изгори, огън да запали и вода отнесе. 
Да се поставят в основата на човешките отношения не общуването, а нещо материално било то пари или друго, да се поставят по начин, който ги превръща в център и средоточие, които изместват общуване, говори за отявлена социална криза. Криза на общуването и никакви пи-ари, търчи-лъжи и други измислени хватки няма да ни помогнат да разрешим.
А решение е просто. Всеки го носи у себе си. Усетът за това кое е истинско и кое бутафория. Той не лъже. И да не са ти го показали в детството чрез възпитанието, винаги има шанс сам да го откриеш в един момент от живота си. Направил го веднъж, ти приключваш с робското мислене. Приключил веднъж с него, е въпрос на дни - колко, е без значение, дори и години да са, да стигнеш до отхвърлянето му.
Чувството за летеж е вродено в човешката същност. Нужни са години усърдно възпитаване, за да бъде изкоренено и изтръгнато от теб, но въпреки това едно зрънце от него човек продължава да носи винаги със себе си. И един ден това зрънце покълва, после пониква, разцъфтява и накрая ражда плод. Плодът на свободата.