 |
| Добавете надпис |
"Животът представлява една загадка. Строго научното знание за човека е с един фундаментален дефицит. То не може да бъде завършено. В зоната на божественото откровение са отговорите". С тези думи откри представянето на новата книга на Йеротич д-р Николай Михайлов.
Сръбският богослов, сякаш поведе за ръка аудиторията през въпросите - кое е лесно, кое е здраво и отговори сам: "Здравото е християнското учение за Мъдростта и сестрите Вяра, Надежда и Любов". Ако имаме вяра, ще имаме надежда и може би любов, ако имаме надежда, ще имаме вяра и може би любов, но ако имаме любов, ще имаме всичко, посочи той.
И цитира древногръцката максима "Човеко, опознай себе си", посочвайки, че това е един шок за човека - да каже, че не познава себе си. Според него човекът цял живот опознава себе си, но не егоизтично.
Спирайки се на важните въпроси за човека и семейството той потвърди известната максима, че бащата и майката трябва много да внимават как живеят един с друг, защото през първите 3-4 години детето попива ум и попива всичко от родителите си - и хубавото и лошото, цитирайки Мария Монтесори и нейният труд "Попиващ ум".
Според него само индивидът може истински да се промени, а променяйки себе си, ще промени и семейството. "Никога не се съмнявайте, че човек може да се промени", отсече той. И със свежо чувство за хумор отбеляза, че не може на 30 г. човек да е същият, като на 20 г., защото в психологията това си има име и то е инфантилност, отбеляза Йеротич. Основният въпрос е защо някои се променят нагоре, а други надолу и тук помага християнството - няма психологическа зрелост, има само път към съзряване.
А този път минава и през опознаване на сянката - нашата по-лоша същност. Другото е персоната - маската, която човек си слага, но не трябва да носи пред всеки - например у дома, пред цета и съпругата/съпруга.
"Човекът е тайна - никога не се съмнявайте в това", беше категоричен богословът-психиатър, позовавайки се и на учените от физиката, биологията, астрофизиката, които казват, че човекът е тайна.
И подкрепи думите си с твърдението, че те постоянно изследват атома и това изследване няма край. "Сега е Х-бозонът, наречен Божествената частица - всички търсят Бога". И беше категоричен, че учените работят за Бога, дори, когато казват, че са атеисти, защото те откриват природата и човека.
"Никой не е станал напълно християнин. Християнските светци са били близо, но и те са треперили да не отнеме Бог милоста си от тях", отбеляза Йеротич. Според него обожението също е съзряване на човека.
Относно народите, той казва, че има по-малко и повече зрели, като сред по-зрелите сложи англичаните и се мотивира - защото са имали само една кървава революция в 17 век и никога повече не са имали революция. Смята, че най-страшна е болшевишката революция, която е донесла само зло, богати и бедни, но тя е най-виновна за загубата на нашата християнска идентичност.
Никой не ни е питал къде да се родим, кои да бъдат родителите ни, нито вярата ни, но трябва да знаем, че там където сме се родили, това не е случайно, смята той. Според Йеротич в католицизма, православието и християнството Христос няма същото звучене и в православието има най-много от Христос.
В края на живота си Фьодор М. Достоевски е казал "Между истината и Христос, избирам Христос. Опознал съм живота, защото познах Христос", цитира сръбският богослов големия руски писател.
Всички имат нужда от Бог и го търсят го по всякакви начини, завърши Владета Йеротич - един невероятно обаятелен ерудит, човеколюбец и познавач на човешката душа.
