Плодовете на прехода - кибрит в ръцете на деца

Върху децата проектираме собствените си несбъднати желания, мечти и копнежи на принципа "Аз като не съм имал това, поне то да го има". Но, правейки го, не си даваме сметка, че те може да не се нуждаят от същото и когато пораснат, да имат нужда от точно обратното. А понякога дори е невъзможно да разберат, че нещо не е наред и им липсва. И тогава вредите са повече.

Днес все повече родители залитат в посока на пълната свобода от най-ранна детска възраст в името на щастието на детето. Истината е, че единствената възраст в човешкия живот, в която детето може да бъде научено на социално приемливо поведение, уважение и правила, е във  възрастта до 7 г. И когато там това не се е случило, то никога след това, по никакъв начин и с никакви известни и неизвестни средства, не може да бъде компенсирано и наваксано.

Казано е, че "Държава, която не дава пари за образование, след време ги дава за полиция." В случая ще ги дава за затвори. Ако все още е останала държава, разбира се.

Още повече, че възрастта до 7 г. е твърде рано да се изживява като свобода, преди да са научени правилата. Всъщност свободата, дадена тогава, създава нещастни възрастни, които не знаят какво им е, какво не им достига, за да са щастливи и ги кара да се стремят към още и още, и още нещо, търсейки щастие и удовлетворение в живота си, но на практика стигат до поредното разочарование.

Това залитане към пълна свобода във възрастта до 7 г., когато детето има нужда от правила, разумно поставени граници и изграждане на навици, ще ни изправи пред още по-големи проблеми в обществото след време от тези, които наблюдаваме днес - деградация, престъпност, не зачитане на нищо и липса на респект към каквото и да било.
То е като да дадеш кибрит в ръцете на децата и да храниш илюзията, че може би няма да направят пожар.

Ако всички ние като възрастни, учители, но най-вече като родители не се събудим и не разберем това, след 8-10 г. ще бъде фатално късно и непоправимо.

Колкото повече играчки, задоволяване на капризи, желания и прищявки даваме сега, толкова по-голяма ще е разрухата и пропадането надолу в бездната утре.

Ако не знаем как да го направим като родители, може би понякога е добре да се вслушаме в хора, които знаят. Но и за това, първо е нужно да осъзнаем и признаем за себе си, че нещо не знаем, за да го потърсим извън нас. Защото чашата не може да бъде напълнена, ако е вече пълна. Може да се долее съзнание само там, където има поне малко свободно място за това.

Иначе всички сме сведущи по всички въпроси и днес берем горчивите и стипчиви плодове на това възпитание на прехода – от 1989 г.  насам. Защото тогавашните деца днес са родители с всички ползи и вреди от този преход, които предават на децата си, а резултатите от това родителство ще ни залеят утре.

Люлия

За валдорфската педагогика - обективно, пристрастно и лично

Валдорфскта педагогика е магия. Магията на живота. Онзи жив, истински, деен и неподправен живот, в който се чувстваш цялостен. Себе си. Жив и полезен. Смислен и осмислен живот.

Валдорфската педагогика не е за всички. Тя е само за тези, които по свой път са я открили за себе си и са стигнали до нея. Само за тези, които я искат. Тя не работи отвън, не се налага насила и не действа по принуда. Избралите валдорфската педагогика, са я избрали съзнателно - не само с ум, а с душа и сърце и я следват с цялата отговорност на това да бъдеш човек. Оговорност, каквато днес почти не се среща и все по-рядко имаме.

Валдорфската педагогика е социална, защото не използва конкуренцията и оценките като стимул, а вместо тях залага на работата по групи, грижата за другия, споделянето и успяването заедно.
Валдорфската педагогика показва след време как деца в 7 кл.
обгрижват по-малките в училищния двор, защото ги чувстват като част от семейството, а не минават като хуни покрай тях без да се замислят дали ще бутнат някого и какви ще бъдат последствията от това.

Валдорфската педагогика дава и на децата, и на възрастните, които я срещат по-късно, връзката със себе си, а не само връзката с околния свят и зависимостта от него (и от посланията, които идват към човек отвън), и това прави една личност цялостна.

Валдорфската педагогика позволява на всеки да пада и да греши, но също така да опитва и да се изправя, за да стигне сам до чувството "Аз успях!" и "Аз мога!" без фалшиви примамки и изкуствени овации.

Валдорфската педагогика ДАВА на децата, а на възрастните - ВРЪЩА, смисъла на нещата и живота, ако са го изгубили.

Валдорфската педагогика е диамант, чийто блясък може да бъде зацапан и приглушен от съвременната динамичност и объркани ценности, но със сигурност е там, под повърхността на забързаното време и един ден ще изригне в целия си блясък от любов, смисъл, отговорност и топлина.
Благодарение на нейните ненатрапчиви, не афиширани и не налагани принудително усилия, ще израснат хора, у които човешките ценности ще триумфират в едно изгубено и помрачено общество и благодарение именно на тази съхранена човешка същност, човечеството ще има шанс да възкръсне и да се възроди от пепелището.

Валдорфската педагогика е всичко това и още много повече, което всеки, тръгнал по нейния път, преоткрива сам. И затова има толкова многообразие в нея, защото преживяването й за всеки човек е уникално и неповторимо, какъвто е и самият той като човек.

Валдорфската педагогика отчита различието,
вдъхновява, запалва искрата за постоянно откривателство и учене в света или най-малкото не позволява на тази искра да угасне и това учене и любопитство продължават през целия живот - без хленч, кръшкане и "може би".

Валдорфката педагогика не е за всеки, защото изисква от учителите къртовски труд и усилия до края на живота, дори да са на предела на силите си, защото осъзнават своята отговорност и това, че трябва да продължат.

Валдорфската педагогика не тъпче на място, а постоянно се развива с новите предизвикателства, които всяко едно дете поставя пред нея и с характера на всеки учител, който сам по себе си е уникален като човек и я претворява по своему.

Валдорфската педагогика е за тази част от човечеството, която все още не e изгубила способността си да мисли. Но да мисли не само интелектуално, а с душата и сърцето си и в триединство и баланс между ум, сърце и воля.
И който се е докоснал до нея с ум, сърце и воля, независимо от трудността на времето, препятствията и спънките, остава в нея завинаги, защото не може да се допреш до валдорфската педагогика, без тя да остане в теб завинаги. И така заедно - ти и тя, успоредно израствате и се развивате.

Валдорфската педагогика е това - повече или по-малко.
И още куп неизказани неща....:-)

Юлияна Янкова - Люлия

Човешката душа

Човешката душа е безгранична...
Почти едвам се сбира във плътта.
При нея всичко става за" отличен"
безплътна и възвишена е тя.

Човешката душа е в друго време,
една далечна, шеметна безкрайност.
За никаква условност "не й дреме".
За никаква измислена реалност.

Тя има свои правила и норми,
по-точно -своя ярка безграничност.
И себе си тя вечно преоформя
полита, пада, страда и обича.

Човешката душа е свръх-метежност,
за нея дом и къща е ефирът.
Прелива тя от свобода и нежност,
изчезва, губи, търси и намира.

Люлия

7 юни 2016 г.