Не са нужни закони и институции, а хора

Защо са измислени законите? За да уреждат отношенията между хората. Днес във времето на тоталната корупция и заобикаляне на законите – законите все още нужни ли са ни? Закони, които не уреждат нищо, трябват ли ни? Закони, в интерес на определени хора и бизнеси, помагат ли на хората и техните отношения? Законите вече не са това, което бяха. Изпразнени от съдържание, безсмислено усложняващи човешките отношения, без да осигуряват никаква закрила, защита и справедливост. Това нужно ли е днес?

Човешката дума - думата от човек към човека струва много повече от всякакви писмени договори и закони. Когато това стане реалност, България ще излезе от кризата, защото кризата днес не е икономическа, а е преди  всичко криза на доверието, социална криза. Криза на човешките отношения и общуване, на съвместното живеене. Криза на човешката съвест. И този, който я има, е в криза, защото среща неразбиране и този, който я няма, също е в криза, защото вече не е адекватен на времето днес. Защото навлизаме във време, в което не може никой и няма как да бъде щастлив, ако другият до него е нещастен. И ако това не е било така досега, значи съвсем скоро всички ще усетят промяната, ще усетят, че вече започва да се случва. Че, както е било досега, не може повече да продължава.

Само опитайте и ще видите, че казаната и изпълнена дума между хората, прави чудеса. Това вече се случва. Ако още не ви се е случило, значи трябва да започнете работата от себе си. Да се отворите към хората, да можете да преглътнете едно или друго разочарование, но генерално изходната ви нагласа да бъде „Аз вярвам на хората“.  Един-двама ще ви излъжат, но както казва Майка Тереза – „Обичайте ги, въпреки това“. 

В пика на кризисните отношения, на измамите, на сводничеството, на гаврата, на процъфтяването на принципа „Човек за човека е звяр“, единственият правилен път не е „още от същото“, единственият правилен път е обратното на това, което се шири днес. После хората, на които можете да вярвате ще ви намерят сами, ще влязат в живота ви, ще започнете да срещате себеподобни и когато те станат повече, вашият свят ще започне да се променя от срещите с такива хора. Това означава да виждаме това, което мислим. Защото това на практика е така и е доказано, че се случва по този начин. За да забележиш нещо трябва или да имаш вътрешни сетива за него, или да имаш предварителна информация за това, че съществува. Много рядко и много трудно човек обръща внимание и забелязва нещо, което не е в мислите му.

Ще цитирам следното откритие, публикувано от Божидар Цендов (Зимников) „Има две логики в света. Едната е логика на истината, а другата логика на лъжата.  Когато искаш да излъжеш някого, започваш да доказваш. Тогава лъжата е с теб. Когато не доказваш, истината е с теб. Нищо в света не се нуждае от доказателство. То е, каквото е, изложено е каквото е и е видимо за всички, каквото е. Когато някой иска да замаже видимото, почва да доказва. Може да изведе и че черното е бяло. Истината не се нуждае от доказателство. Лъжата се нуждае от доказателство. Когато някой ви иска доказателство, иска да ви излъже.“

Ако се върнем към нашата теза за законите и какво уреждат те, дали все още ви звучи актуално, че уреждат отношенията между хората. На мен никак не ми звучи съвременно. Законите съществуват, защото някой нещо се опитва да скрие и може до безкрайност да ви разтакава, заблуждава, мотае, доказва нещо си, но не и да ви покаже истината. А истината не е ли в пряка връзка с доверието?

Да разчиташ на друг като на себе си, това е правилното социално общество. Девизът "Свобода, равенство, братство" не идва от Френската революция, а от българските богомили, които прогонени от България разпространяват учението си по цяла Западна Европа и полагат основата на европейския Ренесанс. Дали пътят към това, което търсим, няма да се окаже, че не е някъде на Запад, а е вътре в нас, назад към нашето минало. Едно толкова оспорвано, отричано, конфликтно и незачитано минало.

 Недоверието поражда недоверие. Ако тръгвате към някого с мисълта, че и този като всички други лъже, той със сигурност ще го направи. Това значи да промениш отношението си към света.

Всички закони и всички институции, които съществуват днес, не уреждат отношения, а създават проблеми. /За политиците изобщо няма да отварям дума, те пък съвсем нямат място тук/. Това не е ли доказателство, че те са се изпразнили от съдържание?! Че повече няма нужда от тях и ако има нужда от закони и институции, в което лично аз дълбоко се съмнявам, то те трябва да бъдат изградени на изцяло друга основа – основа на равнопоставеност. Равнопоставеност между хората, защото никой няма право и нищо не му дава това право - да поставя себе си на по-високо място от другия човек – независимо какъв е произходът му, образованието, страданието му, професията, поста му, домът му, вещите, колата или размерът на парите му.

Няма човек, който сам с право и основателно да се постави по-високо от друг човек, бил какъвто и да е, защото само заедно, въпреки различието си, заедно с различните си знания и прозрения, до които сме достигнали, можем да променим света. Нито една каста, прослойка или човек не е в състояние да направи това самостоятелно. От създаването на човечеството до днес са правени хиляди и хиляди опити за това и всичките те са се провалили, погледнато на фона на общата история. Какво са няколко години управление, власт, терор, издевателство, на фона на толкова хилядолетия?
Времето на лидерите вече отминава.Идва времето, когато никой няма да може да бъде щастлив, ако човекът до него е нещастен. Времето на зачитането, на уважението, на Аз съм Ти, на Ти и Аз, на едно ново, коренно различно НИЕ.

Любовта към децата, влюбването, братската, роднинската и приятелската обич са само малките стъпки, малките примери, които да ни покажат как трябва да се обичат помежду си хората и как трябва да обичат другия. Не любов, която огражда, индивидуализира, заделя пространства и разделя човека от хората, а обич, която поставя равнопоставено човека до другия човек, само защото е човек. Човек. Най-великото творение на природата /или на Бог/.

Може би точно, стигайки до краен предел днес в отрицанието на човека като такъв, само заради цвета на кожата, образованието му или неговото финансово състояние, може би точно в апогея на човешката чудовищност, трябва да открием пътя към различното от това, което е сега, обратното на мрака и човешката бездуховност, да направим завой към пътя на светлината, единомислието и излизането от несправедливостта на този оскотял от алчност, бабаитщина и безморалност свят.

А за това не са ни нужни закони и институции, а хора. Човечни хора, хора със сърца и мисъл за другия. А на въпроса, как ще го изградим този нов свят, мога да отговоря само - не знам, ще видим, нямаме отговор, защото никой никога досега преди нас не е опитвал. Когато го направим, когато го постигнем, ще разкажем на тези след нас какво сме направили, за да могат те от него да направят нещо по-добро. 

Докато следваме овехтелите модели на миналото - били те чужди или свои, ще си тъпчем на място, в блатото и ще затъваме, дълбаейки под дъното. Ключът е в нас. Във всеки един от нас. Остава само да се събудим от духовния си сън.

Люлия