* * *
Стопено слънце,
чакащо безлуние.
Зима е.
Моля се.
* * *
Срещнах те.
Изгря
самонаказание –
от мен измислен
ураган
без милост
гали.
* * *
Бог ме обича.
Изпрати ми теб.
И сила
да оцелея.
И...
Да обичам.
* * *
Сила, Господи!
Сила!
Сила ми дай!
Че се прегънах на
две
и обезсилих.
* * *
В този мъжки свят
кошута плахо
прелетя,
гонеща спасение
в гора
сред вълци.
* * *
От светлата срана,
при светлината,
в покоите на Бог
земята
е блестящо
пълнолуние.
* * *
Капчуците плачат
и пеят
с твоето име
и кротко
полягат
на трототоара.
* * *
Благодаря ти
господи!
Помолих
за любов и стихове.
Отговори ми
светкавично...
и с двете.
* * *
Блестящ ум –
острие на шпага
прониза
бялата ми същност.
Не ме събори.
Не умрях.
Възкръснах.
* * *
Уморените коне ги
убиват.
Дали?
Някои ги обичат.
Оставят ги да
почиват.
И всеки ден им
решат
гривата.
* * *
Ръце
изящни
с неподкупна
властност
удържат
повода
на дивата ми сила.
Покорна
и усмихната
отпивам
от дланите им
глътки
нежност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар