Лицемерие или състрадателност

Съчувствието ни винаги е лицемерно избирателно към белите континенти - Европа и Северна Америка. Светът поне от век грубо нарушава всички човешки права в Африка, Южна Америка и Азия, но за тях не ни боли. Тях само ги използваме, колонизираме, източваме природните им богатства.

Икономиката на свръхпроизводство, свръхпотребление и постоянен икономически растеж диктува правилата на играта - затриване на планетата, колонизиране на трети страни, умишленото им държане в ситуация на нищета, глад, неграмотност и нископлатена работа - роби на свръхрастежа за жълти стотинки. Само белите са хора, за другите не ни боли.

Трябва да се случи нещо в белите континенти, за да започнем да ревем. Но не се замисляме защо стигнахме до тук? Кой, кога и как доведе терористите? Дали можем да видим по-далече от носа си и по-далече от първото, което ни идва наум, да продължим да питаме и да търсим отговорите отвъд Ислямска държава, отвъд терористите, отвъд свещената война?

Ако го направим, кръгът ще се затвори и ще стигнем отново до двата бели континента - отговорите са там. Затова няма да го направим. Много по лесно е. Много по-удобно е да си намерим бързо враг и да спрем до там.

Всички сме жертви.

Едни по-рано, други по -късно.
В дни без тероризъм, режем клона, на който седим и си свиркаме.

Като станат атентати, веднага търсим лошия, към когото да насочим гнева си и този враг често не го търсим по-далеч от носа си, от първата мисъл, която ни хрумне и прегърнем.

А може ли да има правила, които да не водят до терористични атентати? Не може. Някой трябва да богатее - шепа хора, за сметка на целия  останал свят.
Докато един ден на всички им писне /или приседне/.

Как ви звучат днес всички тъпи реклами, които ви карат да купувате нещо?!?!?!?
Ежедневните ни дела?
Дребнавости?
Грижи за дреболии?

Нека свалим маските!
Все някога ще ни се наложи!
Понякога това е болезнено, но единствено и необходимо условие, за да започне прочистването. Промяната. Възходът.
Кога ще проумеме, че всички сме свързани и едно цяло - искаме или не искаме, вярваме, или не, независимо дали го знаем, или не. Нещата са свързани и работят заедно.

Най-тъмно е преди зазоряване.
Стигнали ли сме тъмното или има още да видим?
Който поживее, ще види.
Други нямаха този шанс.
Милост за живите.
За невинните жертви - поклон.

Люлия

Харесвам   Коментар

Не растеж, а достатъчност - толкова е просто

За да се променят нещата, които не ни харесват в обществото, трябва един да се изправи и да прекъсне веригата. Да каже "Стига!" и да започне да прави нещата по различен начин. Да не се поддава на увещания - ама какво ще постигнеш, точно ти ли се намери, капка в морето е това и прочие и прочие изтъркани бездушни общи лафове, които не водят до нищо и до никъде.

Истински убедените, че трябва нещо да се промени, напускат зоната си на комфорт, спират да вървят по течение и по инерция и дори да не се обърнат СРЕЩУ течението, излизат от неговото русло и започват да правят нещата по друг начин.

Това, което най-много ни липсва днес, е именно правилното действие, не просто действие, а действие, насочено в правилната посока, което води до еволюционен скок и промяна от бездуховното към човечността, от машината към човека.

От икономиката на растеж към икономика на дотатъчност, на задоволяване на потребностите и нищо излишно и в повече. От предмети за еднократна употреба към такива за многократна употреба. От купуване и стимулиране на свръхпроизводството към поправяне на наличното и изработване на необходимото за живеене.

От несигурност - ден да мине, друг да дойде и живот ден за ден - към устойчивост - защото има вчера, днес и утре.

Затова искам да кажа на всички онези хора и приятели, които се чувстват като бели врани - не сте сами - нека да се намерим, да се съберем и да започнем случването на нещата извън комфорта на инерцията.

Люлия