Не пожелавай чуждите уроци и не натрапвай своите на другите

Не пожелавай чуждите уроци и не натрапвай своите на другите

Сравняването между хората - това е най-големият бич и нещастие за човечеството. Сравняването на принципа "Да, бе, да, ти ще ми кажеш! С какво си по-голям от мене?" Това е едната страна на въпроса.
Страданието тук се състои в това, че на този принцип, ако залагаш, може да срещнеш и самия Бог и да не го разпознаеш, защото е решил да приеме човешки образ и изглежда като теб. Тук това, което е важно за всеки човек, е будността - да може да различава и да може да улавя. Иначе - ще изпусне учителя си.
Другата страна на въпроса е, че всички хора са родени с равни права за достъп до хляб, вода и въздух. И с равни права да минават през живота учейки. Имат правото да учат от живота, да правят грешки, да учат от тях или от други хора - от каквото изберат, от това. Или от каквото трябва за тях.
Това ще рече също и друго - че хората са с еднакви права, обаче уроците, които всеки е дошъл да изучи на земята са различни. Моите уроци не са твоите уроци и обратното. Така че не може да има унифицирано обучение - всички да учат едно и също.
Въпросът има и друга страна - да дадеш правото на всеки човек да учи своите уроци и да му отдадеш уважението за това, че е минал по своя път. Дори да му благодариш, че той е минал по точно този път, а не ти. Защото може да се окаже, че за тебе неговият път е можело да се окаже много труден, да не е по твоите сили и той да го е минал, а ти да не успееш да извървиш и половината.
Това означава взаимното уважение пред Човек

а такъв, какъвто е. Това означава да оценим времето, в което живеем днес и да отдадем заслуженото на всеки и да направим нужното.
Това означава да не се сравняваш и да не се мериш с другия.
Това означава и да разбереш, ако някой се е самопровъзгласил за учител и много, ама много иска да го следваш, да ти размахва пръст и дори да се сърди, ако не тръгнеш след него, че такъв човек не може да бъде учител, а само "лидер" в днешния смисъл на тази дума.
Това означава и да виждаш значението и голямата мисъл на всичко казано отвъд думите. Защото думите не могат да изразят всичко. Защото духовният свят не работи с думи, а с мисли. Решиш ли да го изговаряш на човешки език, винаги ще изпиташ проблем с ограничението на думите.
Затова, нека да имаме онова сетиво за невидимото, за да не се разминем с важните неща в живота си. Защото Бог избира различни пътища да стигне до теб - мисъл, песен, стих, човек, книга, природа. Въпросът е да си буден, за да ги разпознаеш.

Люлия