България днес - геноцид и мафия

                                                                       
                                                                               

                                                                              


                                                                                " ...И секиму добро струва, 
                                                                                само, знайте, за парата, 
                                                                                като човек - що да прави? 
                                                                                продава си и душата."

                                                                       Христо Ботев, "Патриот"

Министърът душа не носи,
за какво да му тежи.
Вие имате въпроси,
има той торба с лъжи.

Той чиновникът-министър
се е клел пред Дявола,
с ваш`та кръв се е подписал
с вас се забавлява той.

В министерство ли - изключено
нещо да помръдне.
По учебник е изучено
как да бъде мудно.

Той, чиновникът, смилете се,
постчето си пази,
вън е страшно и свирепо е,
затова ви мрази.

И началника, разбира се,
пази. Той е всичко.
Вие може да умирате,
той му е едничък.

Ще му топли чинно гръбчето,
ще го забавлява.
Тъй, забили нос във пъпа си,
ще си продължава.

Имало протест на майките.
Я, не ме разсмивайте.
И до бога да се вайкат те,
тук сме мъртви приживе.

Тук избиват всички - майките,
бебета в количките,
ненаказани утайките
си броят паричките.

Само че, когато всичките
вземем, че измреме,
ще ви свършат и паричките
Дявол да ви вземе!!!

Но да спрем, до тука, знае се-
тука е България.
Рай за власт и олигарсите -
геноцид и мафия.

октомври 2014 г.

Майки, не умирайте!

Майки, не унивайте,

Майки, не заспивайте.

Майки, ще ви моткат,

И ще ви прикоткват.

Няма да се даваме,

Няма да прощаваме,

Няма да им вярваме

Труден път прокарваме.

Тайно ни проклинаха.

С наглост ненадмината!

Криха се по ъглите.

Станахме на въглени.

С нас се подиграваха,

ала оцелявахме.

Днес на свойто бранище

свиваме пристанище.

Няма да се даваме,

Правда остояваме!

Майки, не отстъпвайте,

Плахо не пристъпвайте.

Време е за истина

инак е отписана

цялата България.

Пътища прокарваме.

Днес от нас зависи

Всеки да размисли.

Вместо пепелището

да е пак огнището

дето приютява.

Нашата държава.

Майки, не заспивайте,

Майки, не унивайте!

Време е за истина,

крита и отписвана.

Време да се вдигнеме,

Време да постигнеме

новото, което

утре ще ни свети.

Че до днес ни сриваха,

тихо ни убиваха,

с глад и недоимък,

болни, без поминък,

със деца; без работа...

време е за правдата.

Днес не е страната ни

раят за децата ни.

Ние ще го върнеме

И ще ги прегърнеме -

няма да се стряскат

от бездушни маски.

Дни на безхаберие.

Дни на недоверие,

всичко разпродадено,

и съдби окрадени.

Ала жив е коренът.

Костелив е орехът.

Който се е хващал,

с лихвите  е плащал

и за магариите

и за вересиите.

Майки, не умирайте,

тихичко заспивайте.

Със очи разплакани

дълго недочакали

чест и справедливост.

Времето е близо.

Скоро много скоро

друго ще говорят

вече безхаберните.

Не скърбете. Време е.

Време е за истина.

      Чакана. Пречистена.

      10 октомври 2014 г.
      Люлия

 

Грамотността - огледало на душата

Защо е важно да пишем грамотно на родния си език?

Защото това е единственият начин да покажем кои сме. Не е въпрос нито на педантичност, нито на размахване на пръст.

Това е състояние на Духа. Вътрешно състояние. Нещото, което ни прави различни от посредствеността и чалгата на всички нива - в музиката, политиката, журналистиката, шоу-бизнеса, чалгата в образованието и книгите дори. Дава ни съзнанието от къде идваме, какво носим, какво можем да дадем.

В ерата на интернет, често се случва в стремежа си да се изрази по-бързо, човек да изпусне буква или да напише погрешно някоя дума. Това не е беда и не за това става дума. Случва се и при изключително стойностни хора, които пишат смислени и изпълнени със съдържание текстове или коментари.

Да бъдем грамотни, пишейки на български, означава много повече. Означава да знаем кои сме. Да носим онова топло вътрешно усещане, че имаме нещо различно, свое, нещо, което ни свързва. То не се продава и това не е въпрос на дребнавост. Грамотността показва отношение - към теб самия и към страната, в която си роден, жиееш или си живял.

Означава "Аз обичам това, което съм". То е като огледало на самия човек. И на цялата нация. Може да бъде мерило дори за просперитета на тази нация.

Да пише човек грамотно, е като визитка за личността. Преди да се запознаеш с човека, ако четеш автобиографията му, това е едно от първите неща, които научаваш за тази личност. Грамотността е мерило за отношението към живота изобщо - към работата, любовта, приятелството, важните неща.

Хората нямат равен шанс в живота. Може да не си го научил в училище, защото ти е било скучно и не ти е поднесено интересно.

/Това е работа на учителите - да го поднесат интересно и така, че да остави трайни следи, учи се в ранните ученически години./ Но дори и да не ти е дадено, въпрос на твоето лично усещане е, когато осъзнаеш какво е грамотността, да наваксаш. Да запълниш пропуските.

Каквото оставяш написано, това остава от теб. То е твоята следа в пряк и преносен смисъл. Каквато следа оставиш, с това ще те свързват хората.

Писането е различно от говоренето и общуването очи в очи. Писаното слово не е нещо мимолетно - който видял - видял, който разбрал-разбрал, който чул-чул. Има значение също и дали пишеш на ръка или на компютър. Но това е друг въпрос, макар и свързан с тази тема.

Грамотното писане е въпрос на самоуважение.

Каква е следата, която искаш да оставиш след себе си?!

Като визитка на човешката същност! Най-дълбоката и най-съкровената негова същност! Грамотността, както и нейната липса, е огледало на душата. Добре е да знаем това! Избор е!

Люлия

юли 2014

Юмручно сърце /Бунтът на майките/

Малка звездичка, Ана-Мария,

с теб сме докрая, мило дете.

Малка звездичка, Ана-Мария.

Мама и татко също са с теб.

Малка звездичка, сияние нежно,

Ти ни предаваш урок по любов,

Ана-Мария, звездичка вълшебна,

рано те срещна животът жесток.

Ана-Мария, тъй крехка, тъй малка,

Колко ли сила се крие във теб,

щом за ден ти успя със твоята майка

в юмрук да ни свиеш - в юмручно сърце.

Тук ще сме, с теб сме, Ана-Мария,

Няма да мръднем и крачка назад.

Твоето право, Ана-Мария,

право на детство ще браним до крак.

Няма да пуснат и теб „на шейната“,

слепи чиновници с празни души.

Ти си началото. Почва войната –

майките в поход да те защитим.

Малка звездичка, Ана-Мария,

с теб сме докрая, мило дете.

Нека опитат от нас да се скрият!

Плътно зад теб сме в юмручно сърце!

8 октомври 2014 г.

Люлия

Погребът България

Партийците забравиха за мъртвите

във Горни Лом нелепо изгорели,

а в Долни Цибър хората до урните

отказаха да идат поумнели.

И все така във погреба България

След ден на траур идва ден за песен.

А между тях самотен ден за размисъл,

но размисълът вятър го отнесе?

По-лесно е със чалга и кебапчета

на избори да идат неразумните,

отколкото да мислят за сираците

на петнайсетте не стигнали до урните.

Но Горни Лом е съдната ни истина

за нас, за всички – живи и умрели.

Въпрос на дни е злото и убийствата

да продължат след черната неделя,

в която всички мишчици дресирани

отидоха да изберат палача си.

25 години бавно си умираме,

и погледа си крием от децата си.

Превърнаха страната ни във гробище

и вият свойте вещерски хора

субсидиите тъпчат в пълни джобове

и в ненаситни зейнали гърла.

Но Долни Цибър ни показа силата,

която си пробива път, едва

това е пътят, хора не унивайте,

ще изградим наново този свят.

Ще възродим с ръцете си България

без политици с гнусни пипала,

ний всички носим белег от изгаряне

но знаем, как се правят хвърчила.

7 октомври 2014 г.

Люлия