Този свят пълен с „псевдо-”,
с измислици,
субкултура и всякакъв „фейс”,
в който всички сме „най-” и
отличници,
глупостта е на власт в
апогей.
В този свят лесно влизаме в
каузи,
безопасно, безименно – рай...
Кой ти гледа дали сме ги спазили –
говорилня и врява без край.
В тази глъч воайори сме
всичките –
кой се свързал, отвързал,
венчал,
виртуално садим си тревичките
и разпалено хвърляме кал.
И окото на ТV-и „Биг брадъра”
май отвея далеч Оруел,
и дори виртуално излагане,
всеки сам вече с хъс е подел.
И забравили даже да мислиме
мисли леем и леем безспир –
пръсти бясно хвърчат по
клавишите
и живеем така – на буксир.
С заместители лъжем си
чувствата,
а е просто - „shut down”, „escape” –
слагай звездна усмивка на
устните
и в живота реално изгрей!
И в риалити, не! – а в
реалности,
своя път и съдба изгради!
Без случайно влетели
случайности,
виртуални мечти и игри.
В този свят има болка и
болката
все пак някога сладко боли
и въртим на живота си ролката
някой път със реални сълзи.
И в очите отсреща откриваме,
пак понякога, мил звездопад,
и от нежност и обич преливаме,
а в душите настъпва обрат.
В този свят всяка грешка е
истинска,
всеки допир, сълза, всеки
смях
и дори да ми пари от
искреност,
своя път аз във него избрах!
Люлия
2011 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар