"Можеш да заведеш магарето до извора, но не можеш да го
накараш да пие", се казва в една поговорка. Такава е ситуацията и с
духовната наука - можеш да отвориш вратата за някого да мине, а той дори не
иска и да надзърне през нея. Защото се страхува. От какво се страхува? Като
разбере, че има толкова много отвъд видимото, той се страхува, че ще загуби
видимото, макар видимото да е в пъти по-малко от това, което му предлагаш.
Какво ще загуби?
Ще загуби мимолетното си удоволствие, което идва от усещането
"имаш един живот", "сега да се наживеем", "всички
земни удоволствия да вземем веднага" и т.н. И не иска и да чуе, че не сме
тук за удоволствия, а за работа.
Каква работа?
Не тази с 8-10-12-16 часовия
работен ден за някого или за някаква фирма, която в самата си същност често е
точно отклонение за човека от неговата истинска работа.
А за духовна работа,
която те води към нови и нови открития, към нови и нови светове, нови
хоризонти, допълва те и надгражда това, което носиш като заложби при слизането
си на земята. Тук си, за да се развиваш, а не да си губиш времето със земни
удоволствия. Защото всичко си има цена. И в духовния свят ще плащаш за
пропиляното време на земята и неизпълнените задачи. И пак ще се върнеш, за да
довършиш несвършеното. И ако отново се отклониш ще се връщаш и пак, и пак.
Защо лекарите днес не лекуват? Защото да си лекар е
призвание, а не бизнес. Когато между тяхното умение и болния поставиш парите,
лекарят губи призванието си. Да лекуваш другите е избор на душата, състояние на
духа, мисия, висша цел, а парите днес правят точно обратното - откъсват те от
целта, защото самите пари стават цел, а не лекуването на болния. Лекуването е
общуване от душа с душа. А не флакончета и субстанции. И всяка болест идва, за
да те накара да се замислиш в какво си сбъркал, кога си постъпил не добре,
какво трябва да промениш. Така че успехът на излекуването е обща грижа - на
болния и лекаря и всеки от тях трябва да поеме своята част от отговорността -
не става без участието на болния, не става само със знанието на лекаря.
Не сме тук за удоволствия.
И за страдания не сме, но от тях
учиш, те идват, за да преподадат урок, а дали ще го разбереш, какво и дали ще
вземеш нещо от това, е въпрос на избор и гледна точка.
Огромната част от проблемите на човечеството в днешния свят
са точно парите. Или по-точно култът към парите, а не самите пари.
Но идва
друго време. Време, когато посредник между хората и тяхното можене няма да
бъдат парите, а доброто, което могат да си направят един на друг, доброто,
което могат да направят за планетата. Разменната валута ще бъде "мое добро
за теб" срещу "твое добро за мен".
Кога ще дойде това?
Скоро?
Съвсем скоро.
Зависи от това кой и колко е повдигнал съзнанието си. За някои по-скоро,
за други по-късно. Но идването му е неизбежно.
И тогава ще трябва да му мислят
тези, които още не са прогледнали за това. Тогава за тях ще има доста работа,
за да догонят другите и да досвършат несвършеното навреме. Просто път.
Незнанието за духовния свят не отменя духовния свят. Само този, който не иска
да пие, ще има по-малко информация и ще бъде по-неподготвен тогава, когато
времето за действие дойде.
А това е въпрос на личен избор, който всеки трябва
да вземе днес.
Люлия
юли 2014 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар