Огън и вик, пламък и крясък...
в адското време на днешния ден.
Всичко гори, срутва се с трясък,
палят се живи ден подир ден!
Нагло, виновните гледат отгоре,
срам не ги стига зад лукс и пари.
С кеф философстват, с умрелите спорят
ум ни раздават.
Народът гори.
Хората падат в двубоя. А яростно
старите кримки пак точат кинжал -
те да са лидери - зли и безжалостни
те да са ситите, ял който ял.
Двайсет години и кусур ни грабиха,
уж опоненти - на обща софра.
Все на гърба си ги носиха слабите,
те не наяли се, трият брада.
Пъхат по джобове, трупат във банките,
Пълнят си гушите с чужда печал
Грабят земи и развалят седянките...
Жал ли в тях търсите? Няма в тях жал!
Варна и София, Ситово, Търново,
лумва България в ужас и гняв.
От поробители има отърване,
не от продажници.
Зъл и корав,
виж, ненаситен и алчен е днешният
шут-управленец и гнил депутат.
Кичи се сам с епитета „безгрешния“,
тъне в охолство замаян, богат.
Моя любима, но бедна Българийо,
колко ли още продажни души
с теб ще се гаврят и майки попарени
черно ще носят. Не знаеш и ти.
Но не унивай, напук на бедите ни,
виж, засиява пред нас зарево -
наш`те деца - синове на дедите ни,
днес ни предават урок по любов.
Расли без нас, но спасили душите си,
казват: „Назад! Стига пошлост и фалш!
Да, умеем да пазим мечтите си
Стига лъжи от търгаш след търгаш!“
С усмивка, с цветя, те вървят към бухалките.
Кой на това ги научи? Кога?
Въпреки кича, „Биг брадъра“, чалгата,...
Нашето утре извайват сега.
Люлия
2013 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар