сряда, 10 септември 2014 г.

Нужна ли е духовност в образованието

Съвременните хора бягат като от чума, когато чуят думата "духовно". А всъщност точно отсъствието на духа във всяко нещо от заобикалящия ни съвременен свят или поне, отказът да признаем, че духовното съществува във и зад всичко материално, е в основата на всичките ни проблеми днес. На всички проблеми до един, във всяка една област. 

Фокусирането само върху материалното и отказът да се работи с духа на хората и обществото, е в основата на пълната разруха, деградация, култа към парите и моралния упадък на днешното време.
Защото дори в тъмните и мракобесни години на робство или на Инквизицията, хората са носили у себе си това знание за духа, което им е позволявало, дори да се отправят без никакъв страх към кладите, мъченията и изтезанията.
Водачите са се наричали духовни водачи /не в днешния смисъл на различни учения/, хора на Духа, които извличат на по-горни и по-добри позиции народа си. Просветните дейци са се наричали "Духовни будители" и дори в празничния календар, народната памет им е отредила специален ден, на който тяхното дело се чества. Ако ги нямаше тези будители къде изобщо щеше да се намираме сега?
А днес се чува дори абсурдното твърдение "Да имаме образование без духовност!" Да, сигурно е възможно. Нещо повече от възможно даже - сегашното образование и сегашното ни съвременно общество, е точно отражение на едно такова образование без духовност. Ако това ни харесва - моля, нека да продължаваме да имаме образование, подчинено на бездуховността и материализма.
Защото именно незнанието, невежеството и отхвърлянето на всяка мисъл за духа, е в основата на лаишкото бъркане на духовността с религия. Защото духовност не означава религия, както някои си мислят. Защото религии може да има много, но в основата на човешкия стремеж към развитие стои духовността, а не религията, която и да е тя.
Дори най-великите умове на човечество, включително и тези в областта на точните науки, като например Айнщайн, никога не са крили, че сами не биха постигнали нищо, ако не бяха подкрепяни от Бог. Никога не са крили вярата си в съществуването на Бог.
Само си представете как би ви звучало словосъчетанието "материални будители". Би звучало като пълен оксиморон - такова, каквото то си е. Направо е смешно, като си помислиш как може да събудиш една маса, една банкнота, една мивка, стол. За какво да ги събудиш?
Събужда се това, което носи дух, за да постигне познание, събуждаш го за знание, за напредък - материалните обекти са само това - лостове, патерици на духовния прогрес.
Днес, във времето, когато култът към материалното е придобил апокалиптични размери, хората все повече и повече пропадат в бездната на пълна тъмнина и безнадеждност.
Духът е това, което ще ги накара да се изправят отново, да повдигнат глава и да видят решението на проблемите си. Духът, а не парите, както ни се пробутва днес! Парите не могат да бъдат заместител на Духа и основа на добруването.
И така мечтаната от всички ни промяна започва не от изборите и смяна на партийни чичковци на принципа "стани да седна", "ти на мене - аз на тебе", а промяната става с пробуждане, обръщане към Духа и към Светлина!
За 100 години и малко див материализъм, видяхме докъде ни докараха шепа всезнайковци.
Сега остава да прогледнем и да се събудим за Духа!

Люлия

Няма коментари:

Публикуване на коментар