Прекрасен ден, изпълнен с преживявания, радостни очаквания от среща с новото и за съжаление обратно пропорционални на това - скорошни разочарования, за които в този първи ден често не се говори. Ззащото надеждата, че може би тази година ще е различно, че може би нещо ще се промени - я учебниите и методите ще са станали по-смислени, я учителите по-прогледнали за децата, а не робуващи само на програми и началници, все още съществува.
В същото време жителите на едно Пернишко село се вдигнаха на бунт, за да не допуснат редом с техните деца в училище да седят деца на бежанци, сякаш тези деца са заразно болни или ще ги оцапат. Сякаш не разбират и не искат и да знаят, че от образовани бежанци, както и от образовани цигани, обществото ни е по-малко изложено на опасност, отколкото съжителството с необразовани такива.
Мисълта ми е за плявата и зърното, пресяването и отсяването.
За зависимостите, които не осъзнаваме и за независимостта, която не избираме.
Друга приятелка пък сподели по повод едно друго начало - на поредния риалити-формат следното много точно прозрение: "Народът ни е апатична, ниско платена публика, която развеждат с автобуси, за да наблюдава лоши риалити и политически формати и формацийки и лекува пришките по ръцете си с крем, не от работа, а от ръкопляскане.С огромно съжаление от мен".И от мен също, но това едва ли ще промени нещо, докато не разберем, че първата крачка към промяната и обръщането на тенденцията, започва именно от училището, а за да се случи в училището, то преди това промяната в мисленето трябва да се случи в главите на родителите, не на учителите и чиновниците - на родителите! Те трябва да бъдат събудени и да прогледнат за това, което не е наред с децата им, не е наред с училището и не е наред в обществото ни. За да поискат промяната.
Добрата новина е, че вече има пробудени родители.
Но все пак добрата е по-стопляща душата и сърцето. И я има.
Докато гледах децата в междучасие от близкото училище, които като лавина ме обгръщаха и подминаваха, на път към лавките за закуски и сокчета, ми се обръщаше сърцето от устрема, с който поглъщаха всичките тези наблъскани с отрови продукти. И усещането, че отглеждаме общество, което не мисли. То следва - учители, лидери, реклами, супер-герои и най-вече фалшиви такива. Но не мисли. А още по-малко се замисля, дали и какво чувства. Защото в основата на цялото това немислене стои именно образованието, начинът на преподаване, а не самата информация.
На какво и как учим децата си?
На папагалско повторяне на казаното от учителя, което с изпитването и оценките се затвърждава като единствено правилния начин на живот и после се пренася върху всички останали сфери - работа, политика, семейство, общуване.Докато гледах първосигналното пазаруване на не-храни, с които се хранеха децата, си мислех как образователната ни система има вопиюща нужда от изтърбушване, преобръщане с хастара навън и полагането в нея на изцяло нови принципи и основи - нови не защото са измислени сега, а нови като изцяло различни от досегашните. "Защото всичко ново е добре забравеното старо."
Състатезателния елемент, разпространен сега, оценяването и конкуренцията само засилват агресията у децата, която пораждат филмите, електронните игри и рекламите.
За да бъдат здрави, мислещи и толерантни, децата ни трябва да растат в една спокойна обгръщаша ги с любов и внимание среда, каквато в днешните училища изцяло липсва. Те трябва да имат нужното време и спокойствие да открият заложбите си, учителят само да подпомогне това тяхно развитие, давайки им в допълнение широка обща култура, от която да черпят вдъхновение.
Днешната система отклонява децата от заложбите им.
Постоянните изисквания към тях да преповтарят даденото от учителя или написаното в учебниците без да го осмислят; интелектуализирането, което ги пренася изцяло извън самите тях, без да отчита това как се чувстват, какво изпитват дали им харесва или не, има обратен на желания за постигане ефект - вместо на знание и развиване на процеса мислене, се постига ефект на скъсване с мисленето и омраза към ученето. А омразата към това да знаеш и учиш, потъпкването на естествената любознателност, която децата имат и носят, ги превръща в апатични възрастни, лесни за манипулиране, податливи на влияние на външни и нетипични за тях послания. Възрастни, които не знаят какво искат, защото никога не са учени да се вслушват в себе си и да следват своите заложби.Възрастни, бомбардирани от всички страни с послания и изисквания какво трябва или не трябва да правят, как да се обличат или да не се обличат, какво да ядат или да не ядат, как да изглеждат или да не изглеждат, какво да слушат или да не слушат, да гледат или да не гледат - и бам, бам, бам, бам - удобно, лесно и удобно, нали? За властимащите, за производителите, за всички, чиято единствена религия са парите и печалбите, а не човека.
И не на последно място това води до изместване на разбиранията за правилно и неправилно и увличането по различните зависимости, които се превръщат в единствения начин на забавление на младите - цигари, алкохол, наркотици, секс, фитнес, лукс, за които могат да си го позволят /те или родителите им/. Все неща, които те погрешно смятат за дръзки, cool, яки - забавления за пораснали, а в самата си същност, ако можеха да вникнат в нея, представляват
отказ от живота -
един много рафинифиран, завоалиран и манипулаторски отказ от живот.Защото всичките тези забавления са свързани с убиване на време, /именно убиване, а не прекарване на време/ което не знаеш как да използваш и какво да правиш, как да изпълниш и наситиш със самия теб и твоята вътрешна одухотвореност. Защото никой не те е учил как се прави това.
И ако изложеното до тук, не е достатъчно да се замислим колко неотложна и належаща вече е станала нужната от промяна и обръщане с хастара навън на образователната система в посока към развиване на самото мислене, а не на папагалстването; ако продължаваме, както досега - по инерция и без да си помръднем пръста, то съвсем скоро ще настъпи моментът, когато ще дръпнем шалтера на държавата. Държава, в която няма да е останало нищо освен измъчени и изтерзани роби на чужди фирми и чужди управници с празни очи и още по-изпразнени души.
Ще го допуснем ли?
Люлия
16 септември 2014 г.
Всички човешки грехове, приписани на училището...
ОтговорИзтриванеИ аз, майка на три деца се чудя, къде авторката пък успя да открие всички тези грехове и вини.
Всички посочени "грехове" всъщност са плод единствено и само на безхаберието или свръхамбициозността на родителите, но за тях бива обвинено училището.
*Я да питам в училище ли промиват мозъците на децата ви с електронни игри и детски филми със насилие?
*Я да питам в училище ли вашите деца биват натоварени от родителски амбиции, частни уроци за "необходимости", преценени от родителите и т.н, от които не им остава време наистина да следват собствените си интереси?
*Я да питам в училище ли поставят условия на децата "Ти трябва да си най-добрият", там ли питат "А другите какви оценки имат?","Ако не си пълен отличник, ще метеш улиците"... все реплики, които съм чувала от "загрижени родители" около мен.
Не, мила Люлия, не образованието има нужда от промяна, а отношението към него. Докато родителите само искат, искат, предявяват претенции, считат, прехвърлят цялата отговорност извън себе си - каквото и образование да се предложи, то все ще е пагубно за отрочетата, които в семейството си не са научени на труд и на следване на собствените си интереси.
И още нещо, Люлия - освен критики и твърдения, че образованието трябва да се преобърне, в статията ти не виждам нито едно реално предложение - как, аджеба, да го преобърнем, нито една конкретна стъпка или идея. Само плюене и обвиняване.
Е, моите три деца взимат от настоящото образование всичко, което то им дава, взимат го с любов и интерес. Никой не ги кара да зубрят, защото те мислят. Всъщност клишето със зубренето и папагалското повтаряне е вече изтъркано. Зубренето никога не е било изискване в българското образование, то винаги е било начинът на немислещите да имитират учене и да минават напред...
Никой не промива мозъците на децата ми с агресия, защото те не проявяват интерес към телевизията. Защо ли? Ами защото има толкова други интересни неща, които да правят.
Никой не насилва в училище децата ми да ядат боклуците от лавката, защото има какво друго да ядат и защото всъщност те знаят за здравето си достатъчно, научени са да носят собствените си отговорности, според възрастта си.
Да, моите три деца не страдат от това образование, те получават от него богатство. Защото в семейството, не в училище се изгражда любовта към знанията и отговорността към придобиването им.
Благодаря за коментара, нестинарка. Медалът винаги има две страни. Споделям доста от казаното от Вас, като значението на влиянието на семейната среда, но за съжаление Вашите 3 деца са изключение, а не правило за тази система, от която и родителите на днешните деца са потърпевши. Разбира се, имам визия и предложения за промяна. Но всичко с времето си. Засега е достатъчно да се бие камбаната, за да се предизвика реакция, после ще дойде моментът и за предложения. А то вече има и не малко инициативи в тази посока. Бих искала всеки, който прочете този текст да каже, че е щастлив като Вашите три деца от системата, но за съжаление това не е така. Принципно и Вие гледате нещата едностранчиво, в което обвинявате мен. Ако не в този, то в редица други текстове съм изказвала съжалението си към професията на българските учители, която за последните 25 г. беше почти заличена от лицето на земята и то умишлено, защото те "не произвеждали БВП, а само теглели пари от бюджета" - цитирам политици и икономисти, завявали това не веднъж през последните 25 г.. А образователната система се нуждае от промяна, разбира се и учителите - от свобода да избират програми и методи за преподаване. Проблемът е другаде, не там, където Вие се опитвате да насочите вниманието. И деца, и учители и дори родителите, са потърпевши от едно и също - от скудоумието на чиновници и управляващи. Но това ще бъде повод за друг текст. А ако искате, можете да видите и текста "Да запали ученикът за знание, да разгорим пламъка в душата му".
ИзтриванеНа позицията ти с биенето на камбаната и предложенията в неясно бъдеще, ще ти отговоря с една притча:
ИзтриванеВ Индия имало един много известен майстор-художник. Всички харесвали и приемали произведенията му за съвършени.
Той обучавал млади художници и един ден един от неговите ученици дошъл при него с последната си творба и го помолил да каже мнението си, както правел досега. Майсторът му казал: "Ученико мой, ти си вече завършен художник. Позволи и народът да оцени твоя талант. Сложи картината на площада с молив до нея и нека хората да отбележат с него, каквото не им харесва в нея."
Ученикът бил много поласкан от мнението на учителя си и направил, както го посъветвал. Огромно било изумлението му, когато на другия ден видял цялата си картина ошарена. Почти не се забелязвало какво било изобразено.
Отишъл огорчен при учителя си и му я показал. Учителят му го успокоил и му заръчал да нарисува колкото се може подобна картина и пак да я остави на площада, така че хората да я оценят. Но този път да остави не молив до нея, а четки и бои, с които да поправят местата където тя не им харесва.
Ученикът нямал търпение за реакцията на хората и рано сутринта отишъл на площада. Бил неизмеримо щастлив, когато видял, че по картината няма нищо поправено, боите и четките не били докосвани. Веднага отишъл при своя учител и му показал новата картина, която никой не поправил и с чертичка.
Учителят му казал така:
"Когато първия път поиска от хората да критикуват творбата ти, те го сториха – от незнание те отбелязаха това, което не им хареса, те бяха безпощадни, защото не умеят да рисуват. Затова беше и толкова издраскана – тези хора, които не могат, но критикуват винаги ще са повече. Но когато поиска от тях, те да поправят картината ти, разбра, че всъщност те не могат, защото да критикуваш градивно се искат знания и умения за това, което критикуват. И видя, че те ги нямат. Тези, които критикуват, но с градивна цел, те винаги ще са по-малко. Споделяй с всички, но от първите не очаквай да разберат творбите ти и майсторството ти, не спори с тях, когато празнословят. Интересувай се от мнението на вторите – тези, които разбират и имат смелостта да критикуват, но правилно."
Притчата е много хубава, нестинарка. Тя може да се отнесе с еднакъв успех двустранно и към Вашите коментари и към моя текст. И това, че не излагам тук предложенията си, не означава, че нямам такива. Идеята не е в един текст да се каже всичко. И не е това целта. Идеята е, когато има проблем и когато той е видим, да се направи нужното за решението му, а първата стъпка към решението на един проблем е осъзнаването и посочването му. Този разговор може да стане безкраен.Но диалогът е неравностоен, аз заставам открито и с името си срещу анонимни критикуващи.
ОтговорИзтриванеСистемата има нужда от промяна и това е ясно за всички. Папагалстването не е клише, а основен метод на учене и преподаване от години. Децата са пасивни субекти, върху които се излива нещо, което те трябва да повторят абсолютно точно и това ги превръща и в пасивни възрастни. Каквито, може би, са родителите на тези деца, които им предоставят за гледане описаните от Вас филми с насилие и компютърни игр. Както не може да се отрича всичко в тази система, така не може да се каже и че няма нужда от промяна, защото и в двата случая това ще звучи популистко и невярно. Безспорният авторитет на учителя, който системата изисква, както и нулевото уважение към учителя, което някои деца показват, са еднакво вредни и довеждат до мисълта, че промяна в тази система е необходима. Най-вече в посока на повече общуване и запазване на естествената любознателност на децата, която в сегашната образователна система бива рано унищожавана.
Има измислени системи и начини, които дават резултат, имало ги е и при нас, преди тези 25 г. да разрушат всичко работещо в училище, имало е и вреди, както тогава, така и сега.
Но днес нещата са по-опасни, заради многото информация, която залива децата през различни канали, която те не са готови още да възприемат правилно и да обработят. И лесно се поддават на това, което изисква от тях най-малко усилие и в това е основната вреда на папагалската образователна система. Ето защо тази система се нуждае от промяна в посока на това, че да се превърне в нещо, което подпомага развитието на децата, а този процес се извършва съвместно с учители, родители и деца. Но днес лисва тази троичност - всеки прехвърля вината на другия, а проблемът пак ще кажа идва от друго място - от тези, които спускат образователните програми. Независимо дали става въпрос за злонамереност, или за безхаберие, крайният резултат е един и същ- немислещи, преливащи от информация деца, които не знаят как да боравят с нея. В крайна сметка това ги превръща в удобни за манипулиране от политици, реклами, риалити-формати и сапунени сериали възрастни.