Преминах всички кръгове на ада
и в края на последния чертог
намерих най-голямата награда -
смирението и накрая - Бог.
След векове на горест
и нерада
след лазене по лакти
и корем
намерих се на дъното на ада,
и път намерих, водещ към подем.
Как в обич да извайвам гняв и злоба,
а болката да претворя в напев,
и как сама от люлката до гроба
да пресъздавам своя светлоднев.
Как да възкръсвам, падайки във пропаст
как от скръбта да раждам чудеса,
Когато стигнеш в себе си до Господ,
Животът не е твой, а на света!
Люлия
Няма коментари:
Публикуване на коментар