Вълшебството Живот

Вълшебството Живот не идва лесно

минаваш, ставаш, падаш, суета.
Вървиш нагоре право и отвесно,
а после в миг се сриваш във калта.

Вълшебството, когато е вълшебство,
е просто миг, отчупен от нощта,
то често носи мириса на детство
и после пак се връща в старостта.

А между тях трънаци и бодили
се впиват в теб и мамят в светлина
на лампи пъстроцветни, но фалшиви.
Какво е истина, надежда, топлина?

Това се питаш всъщност, докогато
най-после зърнеш истинско листо,
и чуеш в унес музика позната
и почваш да се чудиш що е то?

Нима отново в пазвата на август
са звъннали светулки и щурци.
Животът, май, е спрял да те наказва
и пак разцъфнеш, и си просто ти.

Това е то вълшебството, щом дните
забързани във унес се стопят
сред падащ ромон, с мирис от липите
и всички питанки се свият и заспят.

И онемял във своето вълшебство
се взираш. Пак, май, вярваш в чудеса -
вълшебството е с мириса на детство,
което, знам, се връща в зрелостта.

Люлия