Дядо ме споходи. Насън ми се яви.
С вечната насмешка над живота. С весели очи.
След градината на сянка под асмата
хлад подирил подир зноен ден.
Моят дядо с глас от старо злато.
Дядо ми възкръсна жив у мен.
С неизменната в уста цигара
с куп истории от своя дълъг път...
С мен по прежному пак топло разговаря.
Той е с мене даже от отвъд.
Той отпива биричка на глътки -
тъй по мъничко - душа да разхлади.
И понася свойте тихи стъпки
към любимите отгледани лехи.
И полека тихо им говори
гали зеленчуци и цветя..
Дядо ми душата ми преброди,
кимна ми с любов и отлетя.
Люлия
Няма коментари:
Публикуване на коментар