Просто да вярваме

Трудно и бавно се случват промените.

Често прибързваме, търсим си знак.

Трудно се учим сами на  търпение

Бързаме сякаш ще гониме влак.

Падаме, ставаме, носим дамгата си.

Сложно. Отчаяно търсиме брод.

Често вървим срещу нас и съдбата си.

Просто това е - миш-машът – Живот.

Често се целим високо в мечтите си,

Те пък не искат по нас да вървят.

Ей така, просто пилееме дните си

Все устремени по грешния път.

Ала внезапно след  дълго усилие,

и след  страдание колкото век

сключваме с Бога последно примирие

и се превръщаме просто в човек.

И се рагръщат вселени невиждани,

Повеи свежи разстилат коси,

Слънце и вятър синхронно обгрижват ни

росна роса благодатно роси.

Носим си кръста със светнали погледи,

виждаме зряло – животът е микс ,

радост след болка и мъка спохожда ни

Просто да вярваме. Стига, нали?!

Люлия