Българска черква, постлана със черга!
Господи, има ли другаде по света подобно усещане?!
Черквата като черга, като душа, като дом.
Като дух, който въздига и ражда надежда.
И чергата като черква, в която струи
радост и мъка - кат черно, кат червено, а наоколо зелено.
Пъстра като живота, изшарена с обич и болка.
Черга за черква!
Та си мислех, че докато в България има черкви, застлани с черги, няма да погине българският дух. Жив ще е. Както и днес е все още жив. Само малко трябва
да се обърше от шлаката. Да се поостърже натрупаната от времето тленност, за да блесне нетленното - Божият дух, който е във всичко и чрез който идва всичко и всичко твори!
И както стоях и гледах невероятния уют в Божия храм, топла нежност се разливаше по вените ми, нежност и обич към тази майчина ръка, която първо е изтъкала чергата на българската душа. А после се е погрижила и за българския дух - тази женска ръка, която отваря и затваря черквата, носи живота и ни обвива с вдъхновение и светлина. Докато тази ръка я има, ще я има и България.
Било е.
И така ще бъде!
Амин!
Люлия
Няма коментари:
Публикуване на коментар