Майки, не унивайте,
Майки, не заспивайте.
Майки, ще ви моткат,
И ще ви прикоткват.
Няма да се даваме,
Няма да прощаваме,
Няма да им вярваме
Труден път прокарваме.
Тайно ни проклинаха.
С наглост ненадмината!
Криха се по ъглите.
Станахме на въглени.
С нас се подиграваха,
ала оцелявахме.
Днес на свойто бранище
свиваме пристанище.
Няма да се даваме,
Правда остояваме!
Майки, не отстъпвайте,
Плахо не пристъпвайте.
Време е за истина
инак е отписана
цялата България.
Пътища прокарваме.
Днес от нас зависи
Всеки да размисли.
Вместо пепелището
да е пак огнището
дето приютява.
Нашата държава.
Майки, не заспивайте,
Майки, не унивайте!
Време е за истина,
крита и отписвана.
Време да се вдигнеме,
Време да постигнеме
новото, което
утре ще ни свети.
Че до днес ни сриваха,
тихо ни убиваха,
с глад и недоимък,
болни, без поминък,
със деца; без работа...
време е за правдата.
Днес не е страната ни
раят за децата ни.
Ние ще го върнеме
И ще ги прегърнеме -
няма да се стряскат
от бездушни маски.
Дни на безхаберие.
Дни на недоверие,
всичко разпродадено,
и съдби окрадени.
Ала жив е коренът.
Костелив е орехът.
Който се е хващал,
с лихвите е плащал
и за магариите
и за вересиите.
Майки, не умирайте,
тихичко заспивайте.
Със очи разплакани
дълго недочакали
чест и справедливост.
Времето е близо.
Скоро много скоро
друго ще говорят
вече безхаберните.
Не скърбете. Време е.
Време е за истина.
Чакана. Пречистена.
Люлия
Няма коментари:
Публикуване на коментар