Владета Йеротич "Помирението между науката и религията е сърцето"

Голяма е темата за това какво е човекът. Отговорите варират от "като малка животинка" до "искра, определена от небето".  А истината винаги е на границата между двете. Както няма пълни атеисти и вярващи, така не трябва да има пропаст между науката и религията.  С тези думи започна представянето на най-новата си книга, преведана на български, сръбският академик-богослов Владета Йеротич - "Християнството и психологическите проблеми на човека". А на въпроса как да помирим науката и религията отговорът, сякаш дойде от самосебе си - със сърцето. "Ние не сме достатъчно разумни, а още по-малко сме умни. А религията призовава да станем умни, за да станем духовни. Всяко видимо нещо почива върху невидимото - любов, съжаление, омраза - това са невидими неща. В днешно време и в психологията много неща могат да се измерят, но нашата религиозност не може да бъде измерена". Това сподели с препълнената аудитория в аулата на Богословския факултет Владета Йеротич, на  19 ноември 2014 г. Темата на лекцията беше "Обожението и индивидуацията. Психологията и християнството за развитието на личността". 

Добавете надпис

Академик Владета Йеротич е роден през 1924 г. в Белград, където завършва Медицинския факултет. Специализира невропсихиатрия и психотерапия в Швейцария, Германия и Франция, а по-късно учи богословие. От 1997 г. той е ръководител на новооснования с благословението на Негово Светейшество патриарх Павле Пастирски консултативен център в Белград, където работи с екип от богослови, психолози, педагози, социални работници и други специалисти по проблемите на пастирската психология и медицина. Той е и дългогодишен преподавател в Православния богословски факултет на Белградския университет. Автор е на 31 книги, както и на многобройни студии, статии, лекции и есета в Сърбия и в чужбина, които са плод на неговата дългогодишна работа като психиатър и психотерапевт, което го нарежда сред малкото съвременни православни учени в тези области.

"Животът представлява една загадка. Строго научното знание за човека е с един фундаментален дефицит. То не може да бъде завършено. В зоната на божественото откровение са отговорите". С тези думи откри представянето на новата книга на Йеротич д-р Николай Михайлов.

Сръбският богослов, сякаш поведе за ръка аудиторията през въпросите - кое е лесно, кое е здраво и отговори сам: "Здравото е християнското учение за Мъдростта и сестрите Вяра, Надежда и Любов". Ако имаме вяра, ще имаме надежда и може би любов, ако имаме надежда, ще имаме вяра и може би любов, но ако имаме любов, ще имаме всичко, посочи той.
И цитира древногръцката максима "Човеко, опознай себе си", посочвайки, че това е един шок за човека - да каже, че не познава себе си. Според него човекът цял живот опознава себе си, но не егоизтично.

Спирайки се на важните въпроси за човека и семейството той потвърди известната максима, че бащата и майката трябва много да внимават как живеят един с друг, защото през първите 3-4 години детето попива ум и попива всичко от родителите си - и хубавото и лошото, цитирайки Мария Монтесори и нейният труд "Попиващ ум".

Според него само индивидът може истински да се промени, а променяйки себе си, ще промени и семейството. "Никога не се съмнявайте, че човек може да се промени", отсече той. И със свежо чувство за хумор отбеляза, че не може на 30 г. човек да е същият, като на 20 г., защото в психологията това си има име и то е инфантилност, отбеляза Йеротич. Основният въпрос е защо някои се променят нагоре, а други надолу и тук помага християнството - няма психологическа зрелост, има само път към съзряване.

А този път минава и през опознаване на сянката - нашата по-лоша същност. Другото е персоната - маската, която човек си слага, но не трябва да носи пред всеки - например у дома, пред цета и съпругата/съпруга.
"Човекът е тайна - никога не се съмнявайте в това", беше категоричен богословът-психиатър, позовавайки се и на учените от физиката, биологията, астрофизиката, които казват, че човекът е тайна.

И подкрепи думите си с твърдението, че те постоянно изследват атома и това изследване няма край. "Сега е Х-бозонът, наречен Божествената частица - всички търсят Бога".  И беше категоричен, че учените работят за Бога, дори, когато казват, че са атеисти, защото те откриват природата и човека.

"Никой не е станал напълно християнин. Християнските светци са били близо, но и те са треперили да не отнеме Бог милоста си от тях", отбеляза Йеротич. Според него обожението също е съзряване на човека.

Относно народите, той казва, че има по-малко и повече зрели, като сред по-зрелите сложи англичаните и се мотивира - защото са имали само една кървава революция в 17 век и никога повече не са имали революция. Смята, че най-страшна е болшевишката революция, която е донесла само зло, богати и бедни, но тя е най-виновна за загубата на нашата християнска идентичност.

Никой не ни е питал къде да се родим, кои да бъдат родителите ни, нито вярата ни, но трябва да знаем, че там където сме се родили, това не е случайно, смята той. Според Йеротич в католицизма, православието и християнството Христос няма същото звучене и в православието има най-много от Христос.

В края на живота си Фьодор М. Достоевски е казал "Между истината и Христос, избирам Христос. Опознал съм живота, защото познах Христос", цитира сръбският богослов големия руски писател.

Всички имат нужда от Бог и го търсят го по всякакви начини, завърши Владета Йеротич - един невероятно обаятелен ерудит, човеколюбец и познавач на човешката душа.