Грамотността - огледало на душата

Защо е важно да пишем грамотно на родния си език?

Защото това е единственият начин да покажем кои сме. Не е въпрос нито на педантичност, нито на размахване на пръст.

Това е състояние на Духа. Вътрешно състояние. Нещото, което ни прави различни от посредствеността и чалгата на всички нива - в музиката, политиката, журналистиката, шоу-бизнеса, чалгата в образованието и книгите дори. Дава ни съзнанието от къде идваме, какво носим, какво можем да дадем.

В ерата на интернет, често се случва в стремежа си да се изрази по-бързо, човек да изпусне буква или да напише погрешно някоя дума. Това не е беда и не за това става дума. Случва се и при изключително стойностни хора, които пишат смислени и изпълнени със съдържание текстове или коментари.

Да бъдем грамотни, пишейки на български, означава много повече. Означава да знаем кои сме. Да носим онова топло вътрешно усещане, че имаме нещо различно, свое, нещо, което ни свързва. То не се продава и това не е въпрос на дребнавост. Грамотността показва отношение - към теб самия и към страната, в която си роден, жиееш или си живял.

Означава "Аз обичам това, което съм". То е като огледало на самия човек. И на цялата нация. Може да бъде мерило дори за просперитета на тази нация.

Да пише човек грамотно, е като визитка за личността. Преди да се запознаеш с човека, ако четеш автобиографията му, това е едно от първите неща, които научаваш за тази личност. Грамотността е мерило за отношението към живота изобщо - към работата, любовта, приятелството, важните неща.

Хората нямат равен шанс в живота. Може да не си го научил в училище, защото ти е било скучно и не ти е поднесено интересно.

/Това е работа на учителите - да го поднесат интересно и така, че да остави трайни следи, учи се в ранните ученически години./ Но дори и да не ти е дадено, въпрос на твоето лично усещане е, когато осъзнаеш какво е грамотността, да наваксаш. Да запълниш пропуските.

Каквото оставяш написано, това остава от теб. То е твоята следа в пряк и преносен смисъл. Каквато следа оставиш, с това ще те свързват хората.

Писането е различно от говоренето и общуването очи в очи. Писаното слово не е нещо мимолетно - който видял - видял, който разбрал-разбрал, който чул-чул. Има значение също и дали пишеш на ръка или на компютър. Но това е друг въпрос, макар и свързан с тази тема.

Грамотното писане е въпрос на самоуважение.

Каква е следата, която искаш да оставиш след себе си?!

Като визитка на човешката същност! Най-дълбоката и най-съкровената негова същност! Грамотността, както и нейната липса, е огледало на душата. Добре е да знаем това! Избор е!

Люлия

юли 2014