Така, че понеже на политиците не можем да повлияем, не ни остава друго, освен да направим това, което можем .
Та първата крачка, казвам, за обръщане към по-добро на образованието,
май, трябва да започне от факултета по педагогика. За преподавателите -
или добро, или нищо. Макар, че най-добре - нищо, защото доброто трудно
ще го откриеш, то доста талантливо се укрива.
Но поне има една стъпка, която при добро желание и съзнателно отношение може да бъде направена в посока на доброто. И тя е - най-първата цедка на кандидатстващите за различните видове педагогига - предучилищна, начална, специална или обща, а именно - МОТИВАЦИЯТА на кандидата.
Ако мотивацията се заключава в изречението: "Ами нищо друго не ме приеха и важното е да съм вътре, пък после ще се прехвърля" - единственото решение е отхвърляне на този кандидат. Той няма мястото в педагогиката, а за достъп до деца - да не говорим.
Ако мотивацията е - "обичам децата, чувствам, че това е моето призвание, нищо друго не искам да правя, съзнавам огромната отговорност, която носи професията учител за бъдещето общество и за хората" - този кандидат прескача летвата и от тук започва якото надграждане.
Днес, както и във всички други факултети, образованието е проформа. То е проформа не от сега, то е проформа от десетки години, но изкривяването днес добива уродливи размери, изрязаващи се във все повече и повече разпространяващото се преписване, не учене, минаване метър на тестове и матури.
Нещо безкрайно ценно е изгубено и пропиляно и то е именно тръпката и онзи вътрешен гъдел за знание - да знаеш, да научиш повече, да бъдеш провокиран да търсиш, а не да преследваш оценки и дипломи, които на практика не ти дават никакво приложение на наученото.
Както казваше един мъдър човек - в днешното училище учат децата само на това, как да си напишат CV /в нашите сегашни български условия те дори и това не се научават, май/ и как да си изберат началник, бос. За босовете това сигурно е добре, но със сигурност не е добре за обществото и за самия човек.
А това е пряко свързано с въпроса, който на по-късен етап изплува - кога спираме да бъдем творци и се превръщаме в пресушени дървета, които чакат да бъдат поместени, преместени и поставени не където им е мястото? И сме такива, докато някой друг вместо нас, рeши да ни прeвърне в подпалки за камината си!!!
Та въпросът е - искаме ли промяна на това или не искаме? И ако искаме, нека направим първата крачка. Не можем да направим невъзможното, но поне това, което можем, нека го направим - това, което зависи от нас, а то е свързано с човешкия фактор - личната мотивация, съзнание и отговорност. Ако за другите сфери е допустимо отклонеине от това изискване, то единствената сфера, в която това е престъпление, е образованието. И нямаме оправдание, ако инерцията от социализма, съчетана с безхаберието на псевдо-демокрацията, продължава и днес.
7 ноември 2014
Люлия
Но поне има една стъпка, която при добро желание и съзнателно отношение може да бъде направена в посока на доброто. И тя е - най-първата цедка на кандидатстващите за различните видове педагогига - предучилищна, начална, специална или обща, а именно - МОТИВАЦИЯТА на кандидата.
Ако мотивацията се заключава в изречението: "Ами нищо друго не ме приеха и важното е да съм вътре, пък после ще се прехвърля" - единственото решение е отхвърляне на този кандидат. Той няма мястото в педагогиката, а за достъп до деца - да не говорим.
Ако мотивацията е - "обичам децата, чувствам, че това е моето призвание, нищо друго не искам да правя, съзнавам огромната отговорност, която носи професията учител за бъдещето общество и за хората" - този кандидат прескача летвата и от тук започва якото надграждане.
Днес, както и във всички други факултети, образованието е проформа. То е проформа не от сега, то е проформа от десетки години, но изкривяването днес добива уродливи размери, изрязаващи се във все повече и повече разпространяващото се преписване, не учене, минаване метър на тестове и матури.
Нещо безкрайно ценно е изгубено и пропиляно и то е именно тръпката и онзи вътрешен гъдел за знание - да знаеш, да научиш повече, да бъдеш провокиран да търсиш, а не да преследваш оценки и дипломи, които на практика не ти дават никакво приложение на наученото.
Както казваше един мъдър човек - в днешното училище учат децата само на това, как да си напишат CV /в нашите сегашни български условия те дори и това не се научават, май/ и как да си изберат началник, бос. За босовете това сигурно е добре, но със сигурност не е добре за обществото и за самия човек.
А това е пряко свързано с въпроса, който на по-късен етап изплува - кога спираме да бъдем творци и се превръщаме в пресушени дървета, които чакат да бъдат поместени, преместени и поставени не където им е мястото? И сме такива, докато някой друг вместо нас, рeши да ни прeвърне в подпалки за камината си!!!
Та въпросът е - искаме ли промяна на това или не искаме? И ако искаме, нека направим първата крачка. Не можем да направим невъзможното, но поне това, което можем, нека го направим - това, което зависи от нас, а то е свързано с човешкия фактор - личната мотивация, съзнание и отговорност. Ако за другите сфери е допустимо отклонеине от това изискване, то единствената сфера, в която това е престъпление, е образованието. И нямаме оправдание, ако инерцията от социализма, съчетана с безхаберието на псевдо-демокрацията, продължава и днес.
7 ноември 2014
Люлия
Няма коментари:
Публикуване на коментар