Този, днешният свят

Този свят няма нужда от теб,

никой в него дори не е нужен.
Той е просто разюздан вертеп.
В който срещат се чужди със чужди.

Той геена е пълна с катран.
Няма време за теб и за мене.
Хей, човече, полуонемял,
Ставай, сепвай се, тръгвай без време.

Диоген е отдавна умрял,
а свещтта му е просто угарка,
разтопена до косъм без жал.
А ти скиташ посърнал във парка.

И се взираш във празни очи.
И Човека го търсиш без свещи.
А човекът мълчи и мълчи,
обграден от парици и вещи.

От мизерия, дето горчи
сто години след теб и докрая.
Събуди се, недей до мълчиш,
че така сам съзиздаш си края.

Изправи титаничния гръб,
ти творение висше на Бога.
Ще вървиш до последния ръб
Или сам ще се срамиш с "Не мога"

Няма сила, която да спре
на човека чутовната мисъл.
И за нея дори да умре,
да се вдигне, в това има смисъл.

Люлия
09.01.2019