И е пълно с
добри чудеса,
Дето само
във детството има
Тих уют,
топъл скут, небеса.
Добър ден,
добра среща, къде е
Мила бабо,
вълшебният смях?
Баба Зима
сърдечно се смее
И издухва
прашинки от сняг....
И изтупва
кожуха отново
И застила
пътеки с брашно.
Две
звездички, Луна и готово -
Бликва
чудото всъщност само.
И отново съм
малко момиче,
Дето в
тъмното смело върви.
То си
знае-светът го обича
И по пътя
снежинки брои.
29.11.2018г.
Люлия
Няма коментари:
Публикуване на коментар