В този свят на разделение,
някакво стихотворение,
почнало и на игра....
Може да те преобърне,
да забравиш кой си ти
В детството ти да те върне,
Да политнеш със мечти.
Да ти прати ласка зимна,
Топло да те приюти,
Нещо свято и интимно
Да възкръсне.
Просто Ти.
Без шаблони и теглилки,
Без модели "тра-ла-ла"
Да ти подари броилки,
Да ти върне любовта.
Дето вчера си я случвал,
А пък днеска я тъжиш,
С рой стрелички си улучвал
Сърчица. И пак си жив.
Щото Мъдрият отгоре
Ти изпраща писъмца
Тихо, бащински говори
И рисува сърчица.
Ти си вече мило старче,
А мечтаеш и твориш,
Имаш си дори другарче.
Малко странен. Адски жив.
Ей, това е то, Животът,
Лудият със главно Ж.
Хващайте го за хомота.
Ти - Жената. Той Мъжа.
Люлия
10.12.2018 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар