Когато
заобичаш този свят
и хората със
всичките им грешки,
тогава си
наистина богат
и пътя си
живееш по човешки.
Когато знаеш
- седмото число
за хората
еднакво си тиктака
и всичкото,
което е било
и всичкото,
което ни очаква
е писано с
небесно зарево
преди да
слезем още на земята.
И сме се
включили в това хоро
да
продължиме песен неизпята.
Човеците сме
всичките едно,
единствено
делим се на земята.
Бог всички
знае ни по имена,
но не
човешките, а по анази книга -
акашовата с
вечни писмена,
с която
всички слизат и отиват
отново там,
където са били.
И пак се
връщат и си заминават.
Така
безкрайно всичко се върти,
Но хората не
щат да проумяват.
И скитаме в
несрета и сами,
дорде
животът не ни спъне рязко
и всичко
наобратно завърти
и ни запрати
в космоса обратно,
за да си
спомним, че дошли от там
се връщаме
отново там, където
вселената е
Божият ни храм,
а ние сме
децата на Небето.
Люлия
08.01.2018
г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар