Манипулатор може да бъде само човек /хора/, които имат повече знания или информация по определен въпрос от някой друг /други/ или знае нещо, което другият /другите/ не знаят и използва това знание, за да го подтикне към действия, за чиито ефект или резултат извършващият действието не знае и не се досеща до какво ще доведе.
В тази връзка, всеки, който притежава някаква информация, известна само на него /или, както все повече става днес - масово децата да излизат неграмотни и необразовани от образователната система, незнаещи много от базисните за живота неща, което ги превръща в неграмотни и незнаещи възрастни/, се оказва потенциален манипулатор, а незнаещите - в потенциални жертви на манипулация. Може би затова манипулирането е най-застъпено в образователната система и в управлението, медицината и правото.
Не случайно италианският философ Николо̀ Макиавѐли е смятан за основоположник на модерната политическа наука, и по-конкретно на политическата етика, както и за родоначалник на идеята за модерната държава и модерния владетел. А макиавелизмът според Оксфордския речник е „използването на хитрост и двуличие в държавното управление или като цялостно поведение", произтичаща от италианският Ренесансов дипломат и писател Макиавели. Думата има сходна употреба в съвременната психология, където тя описва една от най-тъмните личности, характеризиращи се с двуличие, свързано с цинични вярвания и прагматичен морал.
Противодействието на манипулацията и макиавелизма и единственият начин за отпор е знанието. Не само като информираност и фактология, а истинското практическо, реално, чисто житейско познание на децата /и възрастните/ за функционирането на живота и устройството на света. В този смисъл съществен инструмент на противодействие на манипулацията в живота е практическото, а не теоретично изучаване на биология, ботаника, зоология, химия, физика; и също така, максимално разбираемо и близко до сетивата и усещанията на децата, изучаване на история и география, астрономия, философия, език, математика и всичко друго, необходимо за пълноценното израстване и развитие на личността. И не на последно място работа с изкуство - в различни варианти, форми и аспекти от словесно, през танцово до художествено.
Дали това е така днес? По-скоро не, а най-точно казано - съвсем не. Децата нямат никаква връзка с околния свят, а тези, които все още имат някаква връзка, се забелязва, че тя все повече се руши, намалява и изчезва. Типичен пример за това е именно откъсването на децата от околния свят /не са един и два случаите, в които децата казват, че плодовете растат в магазина - експериментирайте някой път, попитайте ги/ и тяхното незнание на редица азбучни истини за живота и околния свят, природата и устройството на света, които родителите им и техните баби и дядовци до съвсем скоро са имали.
Допълнително масло в огъня наливат и всички съвременни технологии, които ангажират съзнанието и вниманието на децата и по този начин още повече ги откъсват от околния свят, а в същото време изграждат в тях незаинтересованост, липса на внимание и концентрация и липса на всякаква връзка със света извън джаджите. Точно това е, което ги поставя в риск не само от манипулация, но и в реален риск, свързан със заплаха за живота им, поставяне в зависимост и различни видове душевни сътресения. В същото време водят и до емоционална неудовлетвореност, липса на изградена здрава връзка със себе си, скука и досада, откровено страдание и в крайната си точка - чувство за нещастие.
Може ли нещо да се направи?
Имат ли хората избор?
Има ли изход от така стеклите се обстоятелства, в които живеем днес?
Има.
И той е индивидуален за всеки.
По желание.
На първо място изходът е в съзнателното и разумно отношение на родителите към децата и проблемите им, техните желания /които не винаги и на всяка цена трябва да бъдат задоволявани/ и в ограничанаването до определена възраст / 10-12-14 г. - да се чете "ограничаване", а не "пълна липса или забрана"/ на всички видове технологии. Защо до такава възраст? Защото до тази възраст децата вече ще са изградили в своя ум и дух необходимите защити от вредни влияния, каквито те нямат на 3-4-5-7 години и затова стават лесна жертва на всякакви видове пагубни въздействия и манипулации. И това съвсем няма да им попречи да наваксат бързо това, което до тази възраст не са имали.
А докато дойде моментът да ги хвърлите на технологичните "зверове", изграждайте у тях връзката с околния свят и природата, познание за растенията и животните, опазването им, придържане към естественото поведение, но и естествен външен вид /без пластични операции и силикон/. Уважението към природата естествено води и до уважение към другия човек, уважение към различното, инакомислието и всичко, което днес се явява като проблем в нашия тъй модерен и на път да се самозатрие свят.
Ако не се усетим сега, още в този момент и не започнем обръщането на тенденцията, последният ход ще е на този, който ще изгаси лампите на Земята и ще затвори очите на човечеството завинаги.
Люлия
Няма коментари:
Публикуване на коментар