Партийците
забравиха за мъртвите
във
Горни Лом нелепо изгорели,
а
в Долни Цибър хората до урните
отказаха
да идат поумнели.
И
все така във погреба България
След
ден на траур идва ден за песен.
А
между тях самотен ден за размисъл,
но
размисълът вятър го отнесе?
По-лесно
е със чалга и кебапчета
на
избори да идат неразумните,
отколкото
да мислят за сираците
на
петнайсетте не стигнали до урните.
Но
Горни Лом е съдната ни истина
за
нас, за всички – живи и умрели.
Въпрос
на дни е злото и убийствата
да
продължат след черната неделя,
в
която всички мишчици дресирани
отидоха
да изберат палача си.
25
години бавно си умираме,
и
погледа си крием от децата си.
Превърнаха
страната ни във гробище
и
вият свойте вещерски хора
субсидиите
тъпчат в пълни джобове
и
в ненаситни зейнали гърла.
Но
Долни Цибър ни показа силата,
която
си пробива път, едва
това
е пътят, хора не унивайте,
ще
изградим наново този свят.
Ще
възродим с ръцете си България
без
политици с гнусни пипала,
ний
всички носим белег от изгаряне
но
знаем, как се правят хвърчила.
7
октомври 2014 г.
Люлия
Няма коментари:
Публикуване на коментар