Нормалната икономика е локална, не глобална

Уродливостта на днешния свят се нарича голбална икономика.
Икономиката възниква от потребностите на хората. Днес, май е обратното - хората съществуват заради потребностите на икономиката и всеки човек, от пелени, че и след смъртта си, бива впрегнат в нейното менгеме и различни приоми за изтискване на живота на хората.
Ако се замислим наистина, днес икономиката се е превърнала в чудовище, което смазва човека, вместо да му служи и да подбрява живота му. Духовност няма, а държавата, политиците и чиновническата машина отдавна са изпята песен, защото служат единствено на себе си, но не и на хората.
Всичко лишено от човечност не работи, всичко лишено от хуманност трябва да бъде променено.
Нормалната икономика е локална, не глобална, другото е извращение.
Глобалната икономика разделя хората. Занаятчийството и ръчното творчество ги събира. Защо е така? Защото занаятите възникват, за да заволят потребносттите на хората от определени вещи - често те остават за цял живот, поправят се и много рядко, ако се счупят непоправимо, се подменят.

Глобалната икономика също задоволява потребности на хората, но по уродлив начин - карайки ги да купуват дори неща, които не им трябват. Свръхпроизводството доведе до преместване на производства в трети страни и експлоатация на човешкия и детския труд. Произведените по този начин вещи стигат до хора, които нямат никаква представа кой ги е произвел и още по-малко ги интересува какъв е животът на този човек.
При локалната икономика, когато се разчита на местното производство всеки познава всекиго, знае тъгите и болките му, знае как живее, знае от какво има нужда, как да го подкрепи или дори да го смъмри, ако се налага. Хората открай време са живеели и живеят в общност, била тя днешното общество или друг вид и друг начин явно няма - всички сме в кюпа. Въпросът е какъв да бъде и как да бъде уреден животът в тази общност между отделните хора. Дали искаме само и единствено ние да сме добре или искаме и хората около нас да са добре.
Големията въпрост е - когато някой около нас е нещастен, можем ли ние да бъдем щастливи? Истината е, че не можем. Не можем.
Няма как да се оградим зад толкова огромни дебели стени, зад които да не може да ни настигне чуждата болка и нещастие. Но пътят винаги е отвътре навън, а не обратното.
Колкото и да се правим, че това, което е навън, не ни засяга, то в един момент ще ни взриви и тогава щем не щем ще трябва да се занимаваме с него.
Не може ли това да стане по осъзнатия начин, преди взрива, а не тогава, когато друга възможност няма да е останала и взривът ще ни помете като лава или лавина.
Достатъчно е само да осъзнаем, че глобалният свят е неустойчив, лесно разклатим и ни вкарва от криза в криза, а локалната икономика е обратното на това. Устойчива, води до свързаност между хората и те могат да обединят своите усилия единствено за борба с природните бедствия, а не с други хора, намиращи се на другия край на планетата.
Истинската икономика е локална. Да, тя не дава лукс, но задоволява най-необходимите човешки потребности от храна, вода и дом. И когато тези потребности са задоволени, което е най-нормалното и естествено нещо, човек може да се отдаде на духовна работа, еволюция и израстване. В локалната икономика човек има достатъчно време да работи за себе си, да работи за другите и да израства творчески.
Другото е вятър и мъгла - никой не е свързан с нищо и с никого в един уродлив глобален свят, което прави целия свят лесен за манипулация и управление от шепа хора.
Хора, да се събудим и да си наредим приоритетите. Плащането на сметки, нещастието и угасналият поглед не са сред тях със сигурност.
Люлия