Някой ден всички разбират

Има едно дълбоко неразбиране и нежелание днес хората да вникнат в истинската същност на тези специални дни - страстната седмица, тайната вечеря, предателството, Голгота, разпването и Възкресението. Дълбоко нежелание и страх от това, което ще видиш там, когато надникнеш и се опиташ истински да разбереш.
Защото това не са дните за трапези, яйца и козунаци, но докато ги изживяваме като такива, няма да спре нещастието и страданието по тази земя.
Бог има мнооого време да чака, мноооого време да търпи лутанията, игрите и заблудите на хората, на него от това не му става нито по-топло, нито по-студено, но тежкото е за хората, за тези, които не разбират, за тези, които не искат да знаят, потънали в плен на материалистичното мислене и материалното живеене.
Не парите, не богатството и не трапезите са най-голямата липса в наше време, а вярата. Вяра трябва на хората, за да почувстват, че са живи, вярата в духовния свят е тази, която ще им даде цел, сили, устрем да преодоляват и най-големите препятствия, да се изправят и да продължават напред, колкото и да е трудно.
Дали нашите предци са имали повече от нас, дали са били по-богати?
Физически - едва ли.
Но духовно - със сигурност!
Затова и е имало личности, които помним и до днес. Това не са били хора богаташи. Това са били хора с огромен дух и вяра, вяра в невидимото, което работи и възражда живота, дори когато не ти е останало нищо друго.
Затова думите, Прости им, Господи, те не разбират какво вършат, важат с пълна сила и днес.
Някой ден всички разбират.
Но защо да е по трудния начин, а не сега, когато могат да го направят по собствен избор и желание.
Защото Бог ни е дал живот, но и свободна воля и всеки сам избира пътя си.
С него или без него - избор е. И от всеки един избор има последствия - различни за всеки един от двата пътя.
Не завиждайте на богатите, на тези, които имат всичко, за които 4 дни почивка на Карибите или в Дубай не са проблем. Не им завиждайте, съжалете ги. За духовната им празното и нищета, която ги обхваща в момента, в който останат сами със себе си. Защото тази празнота не се запълва лесно. Тя само иска и още, и още, но запълване няма.
Ако самият Божи син се е смирил и е приел горчивата чаша, защото не е могло тя да го отмине, за да може хората да съществуват вечно и даде на хората точно това знание - че няма смърт и животът продължава след смъртта. Ако той е имал това смирение, без което ние едва ли щяхме да имаме този дар, то защо ние хората да не можем да се смирим.? Смирението не е примирение.
А днес точно смирение липсва, смирение, с което да се измъкнем от мизерията и страданието - нашата обезверена Голгота. И колкото повече се съпротивляваме на вярата, толковата повече ще си носим този кръст. А спасението е в наши ръце, в нашето осъзнаване, в нашите мисли и действия с вяра и любов.
Христос Воскресе един път за хората.
Дано и в тях най-сетне да възкръсне доброто, вярата и любовта, за да променят живота си.