Децата са един огромен сетивен орган. Те се потапят изцяло във всичко, което ги заобикаля и не се чувстват нещо отделено от този свят, както ние като възрастни. Когато знаем и мислим за това, ние ще можем много по-добре да се грижим за тях, като им даваме това, което е нужно и ги предпазваме от друго, което би било вредно за тях.
Децата нямат филтър - нито на чувствата, нито на мозъка, защото там, откъдето идват правилата са ясни. Те се раждат с един искрен и неподкупен морал, който и ние сме имали като деца, но губим, пораствайки. Те идват тук с усещането, че светът е добър и му отдават своето цяло и безкрайно доверие. И това продължава, докъм 9-10 г. възраст, ако някой много преди това не ги разочарова, нарани, вгорчи живота им и не ги лиши преждевременно от детство.
Децата имат много права и всичките са човешки - право на дом, на обич, на семейство, на детство, особено правото на детство. Те имат право на това, дори и да не е записано в някакъв закон или харта. Но днес сме свидетели на парадокса, че във времето с най-много писани права на децата и правила за тяхното спазване, има най-голямо и неописуемо по нечовечност погазване на техните права. И това, че са записани някъде, с нищо не им ги гарантира, че хората около тях ще ги спазват. А същевременно правото да могат да осъдят родителя си, учителя си и всеки, който е около тях и се опита да им каже, че нещо не е добре, че трябва да не го правят, навирайки им в ръцете писани закони, на които да се позовават, всичко това обръща изкривеното си лице срещу тях. Защото по този начин те могат винаги да постигнат своето, но то не винаги е най-доброто за самите тях. Човек, който расте без граници, после губи чувството си за сигурност и увереност или пък се сдобива с изкривената му форма на "Искам всичко" и "И ти ли ще ми кажеш".
Този филтър - за света навън и техния собствен свят и умението да преминат Рубикон, да успеят да хвърлят мост между тези два свята - моят свят тук и света, който е там, навън и да ги свърже без сътресения, този филтър детето изгражда през годините с помощта на родители, учители, баби и дядовци и всички възрастни, които има в живота си.
Затова нашата отговорност като възрастни е огромна - да опазим децата, да им помогнем да изградят филтър и да им подадем ръка да преминат моста от детството към зрелостта.
Когато доброволно се откажем от това и не го направим под различен предтекст и оправдания - защото нямаме време или пък сме на работа, или пък не ни е до това, или пък искаме малко тишина, или пък не го знаем просто, или по каквато и да била друга причина, тази ниша ще бъде запълнена с всичко, онова, което не ни харесва и от което искаме да ги предпазим.
Това е изборът, който всеки отговорно трябва да направи днес, бил той родител или не, баба или дядо, възпитател или просто съсед.
Резултите и плодовете, които берем днес, поводът да говорим за изгубеното не едно и две, а дори повече поколения на прехода, е именно в това, че някога някой сам и доброволно е избрал да абдикира от отговорността да изгради този толкова нужен за здравото развитие на децата филтър. През времето на прехода на тях им беше позволено всичко, заляха ги от всички страни с неща, които не могат да смелят и после се превърнаха в тези бездушни същества, които често можем да видим днес.
И едва ли е успокоително, но те нямат вина за това. Те са само отражение на това, което бяхме всички ние като възрастни и общество - с нашите си проблеми, с всичко, което сме си носили през годините, докато те се расли без това, което им е било нужно да ги предпази, докато започнат да правят сами трезви и разумни съзнателни избори.
Може би за мнозина от децата на прехода не можем да направим нищо и да върнем времето назад. Но за тези, които сега са около нас и които все още са деца, все още има шанс и можем да им дадем много. Достатъчно е само да започнем днес. Без отлагане и шикалкавене.
Защото утре ще е непоправимо късно.
Справка - последните 25 г. - присъдата на прехода се оглежда като в криво огледало, откъдето ни гледат техните очи и тя ще се стовари върху главите ни.
Люлия
Няма коментари:
Публикуване на коментар