Здравейте, днешни роби,
на
наш`та територия.
Робовладелците
са сноби,
животът
- бутафория.
И
буфо-нови, буфо-стари,
в
един вертеп се давим.
Ядем
на порции "шамари"
но
все "ще се оправим".
Така
нелепо си измираме,
животът
буфо-крета.
Духовност
в нищо не намираме -
сред
чалга, глад, несрета.
Тече,
изтича между пръстите
на
капчици изтича.
надежда
няма, само кръстове
отвсякъде
надничат.
Обръгнали
на смърт живеем,
Животът
не ни трогва –
присвити
крачим и немеем
в
тотална изнемога.
И
все пак има път към слънцето.
Животът
ще се случи.
Фелизите пълзят от зрънцето.
Куршумът
не улучи.
Все
нещо някъде се пуква -
най-често
при балоните,
те
днес живота ни изсмукват,
и
гаврят се с законите.
Ала и тяхното ще свърши,
Дори
и да не искат,
За
всеки вик, живот прекършен
и
даже и да пискат,
ще
изживеят с лихви същото,
което
причиниха
законът
действа и в отвъдното.
Поклон. Завеса. Тихо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар