Какво се случва с човек, поставен във време, което няма с какво да запълни? И какво - с човек, поставен в ситуация на препълнено време, което все не му достига?
В първия случай имаме проблем с творческата енергия, която няма към какво да бъде насочена. Във втория случай имаме проблем с липсата на творческа енерегия, която човекът няма време да се усети, че носи в себе си.
В първия случай, има шанс да осъзнае проблема и да насочи енергията си
към нещо друго, което е по-добър вариант. Във втория случай има риск
човекът никога да не осъзнае, че е носител на творческа енергия.
В първия случай, дори да я пренасочи към нещо, което в момента не може да прави и не му носи доходи, пак е обнадеждаващо, че един ден ще стигне до мечтания бряг - да прави нещо, коeто обича и то да му носи радост. Във втория случай е обречен винаги да бъде роб, подчинен и служещ на чужд интерес, който го експлоатира.
Да продаваш уменията си срещу пари, с които да си купуваш храна, е робско мислене. Защото неробското мислене е творческо и е свързано с това да правиш нещо, което ти носи радост и удовлетворение, което е смисълът на живота ти и можеш да го дариш или продадеш на човек, който няма тези умения, а има нужда от него. Но този човек има други и ти отвръща за дареното от теб с нещо направено от него. И това е здрава основа на взаимен градеж, който не може ураган да отвее, слънце да изгори, огън да запали и вода отнесе.
Да се поставят в основата на човешките отношения не общуването, а нещо материално било то пари или друго, да се поставят по начин, който ги превръща в център и средоточие, които изместват общуване, говори за отявлена социална криза. Криза на общуването и никакви пи-ари, търчи-лъжи и други измислени хватки няма да ни помогнат да разрешим.
А решение е просто. Всеки го носи у себе си. Усетът за това кое е истинско и кое бутафория. Той не лъже. И да не са ти го показали в детството чрез възпитанието, винаги има шанс сам да го откриеш в един момент от живота си. Направил го веднъж, ти приключваш с робското мислене. Приключил веднъж с него, е въпрос на дни - колко, е без значение, дори и години да са, да стигнеш до отхвърлянето му.
Чувството за летеж е вродено в човешката същност. Нужни са години усърдно възпитаване, за да бъде изкоренено и изтръгнато от теб, но въпреки това едно зрънце от него човек продължава да носи винаги със себе си. И един ден това зрънце покълва, после пониква, разцъфтява и накрая ражда плод. Плодът на свободата.
В първия случай, дори да я пренасочи към нещо, което в момента не може да прави и не му носи доходи, пак е обнадеждаващо, че един ден ще стигне до мечтания бряг - да прави нещо, коeто обича и то да му носи радост. Във втория случай е обречен винаги да бъде роб, подчинен и служещ на чужд интерес, който го експлоатира.
Да продаваш уменията си срещу пари, с които да си купуваш храна, е робско мислене. Защото неробското мислене е творческо и е свързано с това да правиш нещо, което ти носи радост и удовлетворение, което е смисълът на живота ти и можеш да го дариш или продадеш на човек, който няма тези умения, а има нужда от него. Но този човек има други и ти отвръща за дареното от теб с нещо направено от него. И това е здрава основа на взаимен градеж, който не може ураган да отвее, слънце да изгори, огън да запали и вода отнесе.
Да се поставят в основата на човешките отношения не общуването, а нещо материално било то пари или друго, да се поставят по начин, който ги превръща в център и средоточие, които изместват общуване, говори за отявлена социална криза. Криза на общуването и никакви пи-ари, търчи-лъжи и други измислени хватки няма да ни помогнат да разрешим.
А решение е просто. Всеки го носи у себе си. Усетът за това кое е истинско и кое бутафория. Той не лъже. И да не са ти го показали в детството чрез възпитанието, винаги има шанс сам да го откриеш в един момент от живота си. Направил го веднъж, ти приключваш с робското мислене. Приключил веднъж с него, е въпрос на дни - колко, е без значение, дори и години да са, да стигнеш до отхвърлянето му.
Чувството за летеж е вродено в човешката същност. Нужни са години усърдно възпитаване, за да бъде изкоренено и изтръгнато от теб, но въпреки това едно зрънце от него човек продължава да носи винаги със себе си. И един ден това зрънце покълва, после пониква, разцъфтява и накрая ражда плод. Плодът на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар