вторник, 27 октомври 2015 г.

Повелителка на времето

Ако има нещо, за което да съм мечтала, то е именно това - да не бързам за никъде, да не гоня час, влак, автобус, метро. Да разполагам с времето и да го планирам по мое усмотрение. Да не се налага да стоя някъде, като на каторга по 8-9 часа на ден. 
Откакто съм щастливо безработна, най-сетне го получих. Моето щастие - да бъда повелителка на времето си. Да усещам времето. Да виждам как изтича между пръстите и с един замах - хоп - да го улавям и управлявам. Да му казвам - сега стой тук, сега отиваме там, сега си ми за това, а после - за друго.
Сбъдната мечта е това моето.
След 27 години работа без прекъсване, най-после да разполагам с времето си. А то, не че се е ширнало без път и посока, ей така, в нищото. Не, съвсем не - графикът ми е по-запълнен от времето, когато ходех на работа под час и имах срещи по график.
Разликата е само в това, че вече не друг, а аз определям кое време за кого и за какво е. И по-голямо щастие от това няма.
Повярвайте.
Сам да си бъдеш господар и повелител на времето.
А то, както е химера, така е и безкрайно скъпоценно.
Ако имаш усет за него, ако го уловиш, изживееш, изпълниш.
Казвайте ми от днес - Повелителка на времето. Моето време. Не вашето.
На вашето вие сте повелители. И бъдете!
Не позволявайте друг да повелява с вашето време.
Използвайте го.
Радвайте му се.
Запълнете го със себе си и своите мисли, желания, чакани срещи, книги, мечти. И веднъж уловено, претворете го, наситете го със себе си и отново го върнете на света.
С цялото великолепие, на което сте способни.
Амин!


Люлия

Няма коментари:

Публикуване на коментар