ЮЛИ РАЗВЯВА КОСИТЕ СИ ОГНЕНИ

Юли влетя на червена кобила -

огнен ездач върху огнен-ен кон.

И разпилява косите от свила

в своя пра-вечен и вечен закон.

Да разиграва душа из ливадите,

и слънчогледи да сипва навред.

Да пресушава без дъх водопадите

и да препуска отново напред.

Юли ме вика да тръгна нанякъде

без да се питам с кого, накъде.

Юли ме носи в прегръдка навсякъде.

Дом ми гради от звезди и  небе.

Юли е жътвата златна, с гъдулките

на вдъхновени и щури щурци.

Още ли тичат деца след светулките

да ги превръщат във земни звезди.

С Млечния път ме завива и стомните

пълни догоре със мляко и мед.

Юли е. Юли с какво ще запомните?

Юли е сън и любовен тромпет!

Юли развява косите си огнени,

Язди в галоп, бели притчи реди.

Биле омяйниче ръси и спомня ни

С юли сме тичали тъй и преди.

Юли разлива паница от щастие,

сбирана дълго през сън и гори.

Цялото лято  и времето – наше е.

Юли възражда и радост твори.

Юли е!

Люлия