Апостоле!!!

Здравей, Апостоле! Не зная как я караш
и как ни гледаш с погледа си благ,
дали със нас наяве разговаряш,
дали ни съдиш, питаш ли ни пак.

Дали мълчиш, когато ни говориш,
или говориш целият смълчан
със този поглед и с ръка нагоре
към вечния, правечния Балкан!

Какви ни виждаш - яростни и диви
или посрамени до дъно от това,
че и свободни пак не сме щастливи.
А питаме какво е свобода?

За туй ли сам ти тръгна и погина,
а времето и днес не е дошло
да видим дом, семейство и родина,
избавени от меч, погром, тегло.

За туй ли ти отиде да се биеш,
а днес е мрак по-страшен от преди.
И питаме защо, какви сме ние,
че още носим робските следи?

Не поделихме вяра и родина,
пак търсим мъст за зло и за добро
загробихме се, зло не ни подмина
по-алчни сме за злато и сребро.

А идеалите ти гният угнетени
на сметището повече от век
и сменят се година след година
управници далече от човек.

Прости, че днес сме още по-делече
от там, където всъшност свърши ти
не ни мисли то няма смисъл вече.
Били сме. Сме. Ще бъдем ли! Дали?!

18 юли 2015 г.
Люлия