Аулата на Софийския университет се пука по шевовете и
рискува всеки момент да се пръсне. Сигурно не веднъж и дваж мястото на духа, където
науката среща изкуството, е била препълнена със седящи и правостоящи хора,
желаещи да се докоснат до магията на голямото, красивото, духовното, до онзи
животворящ български или световен импулс на водачество, който дава криле,
извайва скулптури, композира света и дирижира човешките отношения. Чудото на
вдъхновението и преклонението пред неограничените човешки възможности.
Тази вечер ми предстои първа среща с астероид. Пардон, с
диригент, на чието име е кръстен астероид. „Доколкото може да се вярва на
Уикипедия, терминът астероид означава „подобен на звезда“. Някои астероди имат
собствени спътници.“
Мисля, че в залата никой няма съмнение, че има среща не с
подобие на звезда, а с наистина голяма зведа и да, със сигурност тя има множество
собствени спътници, които неотклонно го следват в търсенията на духа и блестящите
му проекти. Йордан Камджалов, 34 годишният диригент, който през 2011 г. безпрецедентно
става първият чужденец, спечелил конкурса за генерален музикален директор и главен
диригент на Оперния театър, Филхармоничния оркестър и фестивала „Heidelberg
Schloss Festival” на забележителния културен център Хайделберг (Германия). Ко-инициатор
и президент на Фондация „Йордан Камджалов”, предназначена да подпомага
талантливи млади български изпълнители, композитори и диригенти.
Едва ли има по-подходящо място от аулата на Софийския
университет за срещата с един талантлив българин, в който намират единение
музиката, философията и науката. Човекът, който още в началото апелира към
диалог между него и публика и за отскубване на изкуството от
институционализирането, защото то трябва да бъде свободно.
Признава, че на концерти не се вълнува, но тази вечер е
развълнуван от срещата с толкова хора, призовава ги да задават въпроси без да
има теми табу и отговаря с виртуозна лекота по цялото многотемие на конспекта „Живот“.
Творецът, налага върху целия разговор своя лайтмотив за обединение и общуване – „Където има
обединение, аз съм там. Където има разединение мен ме няма, а за да има
обединение трябва смелост и дързост“.
Казва, че именно копнежът за споделяне е огънят на неговото вдъхновение,
което го отвежда и до дирижирането без партитури. „Книгата е преграда между
музиката и хората, нещо като Берлинската стена. Ученето наизуст е продиктувано
от жаждата за общуване. И скромно добавя, че не е нито единственият, който
прави това, нито то само по себе си е уникално. „Ученето наизуст -това е
най-лесната част от процеса, необходими са 7 технически нива и едно осмо –
вдъхновението“, допълва Камджалов. Пак, в духа на споделянето и общуването,
дава пример – „Музиката е много по-пластичен материал от камъка, щом скулпторът
успява да предаде посланието си на хората чрез камъка, то през музиката това е
още по-лесно“.
На въпрос, дали вярва, че България може да стане духовен извор
за целия свят, отговаря с „Да“ и пояснява, че можем да направим това с една
трета от потенциала си, достатъчно е да се огледаме и да видим, че във всяка
една област България има хора на световно ниво. „Това, което ни спира, е
страхът, а не липсата на хора и идеи. Ние сме толкова близо до нашите колоси,
че ги пропускаме. Велико е бъдещето на България. Ние имаме над 700 колоса и не
ги виждаме, а другите държави имат 1-2 и си ги ценят“, смята диригентът, покорил
световните сцени с таланта си. Можем ли да му вярваме? Вероятно. Защото обикаляйки
света, сигурно има и с какво да сравнява.
Сред морето от въпроси изригва цунами, когато млад човек пита
има ли живот на астероида, кръстен на името на Камджалов, дали там има
растения, садят ли пипер на него, та думата в крайна сметка е за пипера и след
този знак, от публиката се изправят млади
момчета и момичета и тръгват към подножието на сцената, като заедно с питащия
изригват в многогласно изпълнение на великолепната българска песен „Дилмано
Дилберо“. Чувство на затрогващ въторг изпълва цялата зала и само желанието да
чуят още от словото на своя лектор не изкарва на „бис“ групата. Имповизирано,
спонтанно, вълнуващо и прекрасно настроение обхваща аулата. „Това може да стане
само в България“, казва Камджалов след края на изпълнението и продължава да
отговаря на въпроси усмихнат.
Смята, че творчеството е най-добрият път към щастието. „Ако някой
не се обади и не участва, той лишава множеството от нещо голямо – лишава го от
себе си“. От всяка дума на младия диригент прозира познанието за мъдростта на
човека и вселената, което навежда на мисълта, че този човек е много
по-стар в космическо измерение, отколкото всъщност е в земния си живот.
„На 15 мечтаех да стана физик или астроном, да се занимавам
с наука. Но истината е, че аз исках да лекувам хората. Може да споделяме с
дума, а може да споделяме и с музика“, казва той.
Определя тишината като абсолютна кулминация на музиката,
както бялото съдържа в себе си всички цветове, а просветлението – като наша цел
и идеал.
„Няма богоизбран народ. Има богоизбрани личности – една шепа
хора са, но важното е, че ги има“, е мнението на младия диригент. Според него в
момента българите са на края на един огромен отлив, който генерира в себе си сила
за огромен прилив. На въпрос за процесите в страната и случващото се в момента
импровизира, че абревиатурата КТБ, натоварена с толкова много негативи, би
могла да се трансформира и в Култура, Труд, Просвета – да обръщаме нещата и да
не си хабим енергията с прогнили пластове е съветът му. „Не може да позволяваме
някакви измишльотини да ни пречат и отклоняват от вдъхновението.“
Пита знаем ли как са живели младият ван Гог, младият Шопен и
допълва – днес няма нито един човек, който да живее така. Лишенията са красиво
нещо, те са стимул за развитие. „Вагнер е просил буквално, за да си купи хартия
и мастило, за да може да композира. Трудните условия са стимул, може да се
опитаме да им се насладим.“, казва диригентът. По думите му това са хората,
които преобръщат историята на културата и света, а за ежедневните теми на деня -
дребни ежби и недоразумения никой не си помня. „В живота има краткосрочни и
дългосрочни цели. Дългосрочните са в науката, образованието, културата, а
останалото е от ден до пладне“, допълва Камджалов.
И накрая ще завърша с неговите думи, които слагат естествен
финален отпечатък и обединяват всичко изговорено на срещата: „Няма противоречие
между науката и изкуството, а образованието е нещо, пред което се прекланям“.
На добър час, маестро Камджалов! Ще продължавам да следя с
любопитство дали прозиращата ти днешна мъдрост на голям млад талант ще
еволюират до гигантски дух, съединяващ земното и космическото във вселената
чрез сливане на материя, душа и дух в единна композиция и музика на сферите.
Заявките са налице.
Както е казал Исак Нютон “Ние познаваме Бога единствено
посредством Неговите превъзходни и мъдро изобретени творения. Ние се възхищаваме от Бога заради Неговите
съвършенства, благоговеем пред Него заради
Неговото всемогъщество и Го почитаме, защото сме Негови слуги.” (НЮТОН, цитиран
в Caputo 2000, 89).
* * *
Срещата с младия световно известен диригент се състоя на 3
юни 2015 г. като част от Платформата „Наука и изкуство“ на Културният център на
СУ „Св. Климент Охридски” , чиято идея е да се изработи единна платформа, която
по атрактивен начин, чрез включване на сетивни възприятия и активно участие на
зрителите в познавателния процес, да породи интерес към съвременните наука,
технологии и изкуство.
В рамките на тази обща програма през ноември 2014 г. беше
основан клуб за наука и изкуство „ЗаЕдно“. Основена задача на този клуб е да
организира лекции, семинари и дискусии, на които хората на науката и изкуството
да се срещат, за да се научат да говорят заедно, да се опознават и обединяват
около една кауза. Целта е да се направят първите стъпки по пътя на обединението
на науката и изкуството в едно цяло, такива, каквито винаги са били – висше
достижение на търсещия човешки дух, т.е. да се поставят основите на един нов
ренесанс.
Няма коментари:
Публикуване на коментар