Човешката душа

Човешката душа е безгранична...
Почти едвам се сбира във плътта.
При нея всичко става за" отличен"
безплътна и възвишена е тя.

Човешката душа е в друго време,
една далечна, шеметна безкрайност.
За никаква условност "не й дреме".
За никаква измислена реалност.

Тя има свои правила и норми,
по-точно -своя ярка безграничност.
И себе си тя вечно преоформя
полита, пада, страда и обича.

Човешката душа е свръх-метежност,
за нея дом и къща е ефирът.
Прелива тя от свобода и нежност,
изчезва, губи, търси и намира.

Люлия

7 юни 2016 г.